Нещата от живота

Как може логиката на политиците да е толкова елементарна

Метро и магистрали – според политиците само това му трябва на човек.

Друг въпрос е, че инфраструктурата в една държава част от Европейския съюз би трябвало да е нещо, което се приема за даденост и не ни впечатлява особено – като кислорода. Живеем в 2020, отдавна метрото не е невиждан лукс, нито иновация, нито повод да си скъсаме ризите и да крещим с гордост по улиците.

Плюс това със скоростта, с която се случват нещата, до момента на приключване на пълния метрорадиус на пазара ще има китайски портативни телепортатори на цена 200 лева. Нещо, което се случи преди години със стационарните телефони

– докато тромавата държавна компания се натутка да се адаптира към света, на апарат с жица вече можеше единствено и само да се обесиш.

И като стана дума за самоубийства – доста суицидна тактика е напънът да внушиш чувство за вина на разгневена тълпа. Опитът да обясниш на десетки хиляди протестиращи колко всъщност трябва да са щастливи, ама видиш ли, те не го знаят, би трябвало да се класифицира под „Ж“ в графа „жалки“.

Иначе въпросните пътища и стълбове на културата са платени с еврофондове и нашите данъци. Не са екстра – те са жизненият минимум. Нещото, очаквано да ти върне държавата, срещу дрането по всички параграфи, което непрекъснато ти налага. Никой не е бръкнал в собствения си джоб за тях. При това са платени на десеторни тарифи, хайде да бъдем реалисти.

Има огромна прослойка сред хората, които казват „Аз не плащам данъци, да се оправят“.

Тук грешиш, приятелю.

Ти се счупваш да плащаш данъци с цигарите и бирите в парка, просто не го осъзнаваш. Всяка стотинка, която минава през ръцете ти, бива обложена, отчетена, секвестирана и като цяло рекетирана от държавата. В замяна, ако ти се наложи нещо, примерно в случай на пандемия от потенциално смъртоносен вирус, се очаква, че ще получиш някакъв дребен жест. Някаква скромна субсидия, подкрепа, каквото и да е.

Оказа се, че помощите са някаква невъзможна екстра в България.

Ние си останахме сигурно единствената държава в света, където никой нищо никога не получи – даже и една стотинка. За сметка на това ни дариха с часове общи приказки и тонове патетични слова. Благодарим за което. Явно това заслужаваме: нищо и половина.

Щом нямаме право да си отворим устата за метрото, най-вероятно нямаме право да критикуваме и по-сериозни теми. Ако отговорът е „Ходи пеша, бе!“, кое е следващото ниво: „Ако не ти харесва тука, ходи си!“?

Странно, но много вече го направиха. Защо ли?

Сигурно защото едно метро с три линии и почти завършена пътна мрежа не стигат за добър живот.

Тази статия изразява лично мнение на автора и не е официална позиция на Go Guide. Коментари и препоръки за сексуални практики с мои роднини може да запазите за себе си.

Тук ти споделяме кои са 7-те най-чакани филма тази есен

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.