История за софийския ъндърграунд

Малко хора могат да си го представят, но под улиците на столицата се крие неподозиран таен град – една мрежа от пъплещи подземни тунели, оплетени в призрачен лабиринт и обгърнати от слухове и мистерии. Всеки от нас в определен период от живота си се е чудел „Какво ли има в тунелите на София?“. Малцина са се престрашавали да влязат там. Само няколко души са се завърнали, за да разкажат. Това е тяхната история.

240 километра. Толкова са тунелите под София.

В тази цифра не са включени разните подлези, линии на метрото и бомбени скривалища. Това са единствено и само тунелите или както е прецизното им название по градоустройствен план „проходими колектори“. Преди години да влезеш под земята е било немислимо – през 80-те години 40 души са били наети да патрулират по районите на подземията. Тяхната главна цел не е била да охраняват, макар че и това са вършели, но някакси между другото. В трудовата им характеристика първа и основна мисия била следене за сълзящи тръби. Последното е термин за ВиК, което е на път да избие и предизвика наводнение. Сега живата охрана е заменена с алармени инсталации, за да се предпазят от набези кабелите и прочие ценни метали.

Затова горещо препоръчваме да не се правят опити за влизане вътре. Също така списанието не носи отговорност, ако на собствена глава направите подобна глупост. Не на последно място има риск от високо напрежение и близки срещи от третия вид с тунелни клошари. Те виреят най-често в шахтите без ток, така че ако не умреш веднага от волтова дъга, шансовете да оцелееш рязко се стопяват при срещата с тях.

Напук на слуховете, тунелите изобщо не са малки. Даже напротив – таваните са със завидна височина между 2 и 2,5 метра. Проблемът обаче идва от ширината. 80 см в най-тесните части не е достатъчно пространство за някои изследователи. Все пак търсачите на силни усещания в истинския живот не приличат на Индиана Джоунс, Лара Крофт и Нейтън Дрейк. В тази връзка, най-големият софийски тунел се намира под жк „Лозенец“. Това чудо на техниката е разположено на 16 метра под земята и се простира на дължина от над 4 километра. Навремето е строен при мерки за сигурност, които напомнят за „Изкуплението Шоушенк“ –

от една-единствена дупка е изнесена цялата пръст, като неусетно за живущите в тунела е построена… железопътна линия!

Не достатъчно голяма за цял влак, но пък спокойно вътре могат да се помещават вагонетки.

Секретността е много важен аспект при изпълнението на всички тези проекти. Затова и входовете, или така наречените диспечерски пунктове, са не повече от 20 и влизането в тях става след отваряне на вратата. Отвътре. Странна система, гарантираща допълнителна сигурност. В тази връзка в тунелите поне врати има в изобилие, също така ключове за лампи и фасонки, които обаче излъчват единствено тъмнина. Графити и странни надписи не липсват. Изобщо усещането в тези катакомби е сякаш си се пренесъл във Fallout или поне Doom: очакваш през цялото време вампир, върколак или поне Пришълеца да изскочи от мрака. Няма как да го подчертаем достатъчно – не ходете в тунелите!

Младост може да е най-популярният квартал за офис тружениците, но също така е и предпочитана дестинация за бездомниците с къртичи лайфстайл. Причината?

Най-голямото закрито подземно пространство в града.

Навремето съоръженията са построени като част от конструкциите за Олимпиадата в София през 1992. Ако не се сещате за Олимпиадата в София през 1992, това е така защото не е имало Олимпиада в София през 1992. За сметка на това подготовката и първите копки за Олимпийското село под земята са останали. За радост на клошарите.

Ето каква увлекателна история на очевидец намерихме във форумите (автентичният правопис е запазен):

“Тръгнах с един прожектор, на който му свършиха батериите 20 мин. след като бях вътре… и толкова хубаво се загубих… че ако ви кажа че се озовах на другия край на града… Добре че изхода там беше на два ритника живот… лутах се из вътре плъхове колкото мене големи прилепи и да е имало не съм ги видял…А да знаете на плъховете как страшно им светят очите… И бях сам! По едно време вече разбрах че съм се изгубил и се панирах и започнах да викам… да ама… викай на 3 метра – 4 под земята… и към 3 часа само съм обикалсял! Светих си с телефона който дори и обхват нямаше… На няколко пъти стигнах до широки помещения (галерии) каменни не видях какви са мебелите ако така мога да се изразя… Седнах на една дървена кушетка да си изям сандвича и продължих. Също така имаше желязни врати залостени със много странни ключалки – светих с телефона но неможах да видя свастика като на входа… на много места има кръстопъти… и метални отвесни стълби… план ако трябва да правя… сами се сещате че няма начин… НО!!! На няколко от вратите пишеше нещо на немски… Аз си направих изводи… дали са верни или не… това е друг въпрос! Само знам, че там без план и без стабилен прожектор… НЯМА ДА ВЛЯЗА!!! Освен това на няколко места се спъвах в някакви “препяствия” и така хубаво падах по очи че… Плъховете ще ме изядат жив!!! Добре че намеих изход!!! Това е от мен. Съжалявам че няма снимки…“ За мен лично най-шокиращо в тази история е как човекът е седнал да си яде сандвича в атмосфера на пълна мизерия. А някои определени наши приятели не могат да седнат в една много конкретна бирария, смятай!

Според слуховете в други тунели спокойно минава камион.

Нищо спокойно няма в съществуването на подобни тунели под краката ни.

Даже цялата мисъл за всички тези съоръжения малко ме напрегна. Сериозно – НЕ ХОДЕТЕ В ТУНЕЛИТЕ!

Има много по-безопасни начини да се изложиш, докато се правиш на мъж.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.