Нещата от живота

За "Химко" Враца, живака в живота и хрупащите зрители на първия ред - говори актьорът Димитър Живков.

Петър Бонев

 

През 2013 г. Димитър Живков взе "Аскеер" за изгряваща звезда за представлението си "Живак", а ние изобщо не се учудихме, защото тази постановка се играе и до днес с небивал успех. Относно Димитър – вижданията ни са много, но главното е, че това определено е актьор, който заслужава внимание. Ето защо на прага на най-топлото време ти го представяме в целия му блясък, а ако си се чудел как едно представление на северозападен диалект се играе вече над 150 пъти – чети нататък!

От кого го взе това хубаво име Митко?

Кръстен съм на дядо ми по бащина линия. Дядо Димитър, или както той обича да му викат – дедо Мито. Страшен пичага! Вече е на 91 години, тежат му, но не се дава. Майка ми не е искала името Димитър, но в крайна сметка се съгласила и дядо ми, като разбрал, че съм “чист Димитър”, купил цветя и бонбони за всяка сестра в родилното на болницата.

Разбрахме, че си от Враца – "Химко" Враца има ли нещо общо с тоя химичен талант твоя?

Много хора ми говорят за мъглите във Враца. Аз нямам впечатление за кой знае колко странна или нетипична мъгла, но помня сутрешния смог в годините, в които „Химко“ Враца работеше. Не знам дали това е оказало влияние. По-скоро съм наследил таланти от родителите си, а по-късно в самодейността започнах да ги опознавам и развивам.

Работил си в театрите в Сливен и Стара Загора. Какво помниш от този експириънс?

Изключително съм щастлив, че попаднах в тези театри, и то веднага след НАТФИЗ. Много мои колеги тогава решиха, че няма да напуснат София, за да не изпуснат шансове и възможности. Аз пък “рискувах” и не съжалявам, защото не спрях да репетирам. Още повече че в тези театри срещнах хора, работата с които ме научи на много в професията.

Със Сатиричния театър как ви се получиха нещата?

В Сатиричния театър попаднах след покана на моя преподавател професор Атанас Атанасов. Още в сливенския театър направихме една много сполучлива комедия и докато той за малко бе директор на Сатирата, я направихме отново с нов екип. Заглавието бе Air Tango по пиесата на Марк Камолети “Боинг – Боинг”.

В него играех една от главните мъжки роли, което всъщност много бързо ме хвърли в дълбокото.

За щастие Сатиричният театър разполага с много талантливи артисти, с които работихме хубаво. Но с времето усетих, че имам нужда от по-голямо предизвикателство. Щатната система в нашите театри разполага, но не развива актьорите и затова реших сам да се погрижа за това, а не да чакам да ме забележат. Появи се “Живак”, по-късно и други предложения и преди две години реших да напусна Сатиричния театър. Колегите и работата с тях ми липсват, но не съжалявам за тази си стъпка.

Разкажи ни малко повече за постановката "Живак"? Откога я играеш и защо според теб тя стана такъв хит?

С режисьора Димитър Стефанов сме състуденти от НАТФИЗ, но се "открихме” години по-късно. След един общ проект в Младежкия театър усетих, че сме от една кръвна група. Още от академията обмислях идеята за спектакъл на северозападен диалект, но чак след като срещнах Стефанов, тази идея се избистри, а после и реализира. Под негово наставление аз писах текста, събрахме страхотен екип, срещнахме Димитър Кабаков и Кремена Димитрова от продуцентска къща “Креди Арте” и през месец май 2012 година, в една малка балетна зала във Драматичен театър Враца бе премиерата на “Живак”. Този април изиграхме 150-ото представление.

Мисля, че спектакълът се харесва, защото успяхме да докоснем емоционални струни в съвременния български зрител, които му напомнят за позабравени неща. Теми, които в забързаното ежедневие пропускаме. Стигнахме до универсалните човешки въпроси “Кой всъщност съм аз?”, “Дали не забравих откъде произлизам и защо?”, “Как и накъде искам да продължа?”. Отделно от това спектакълът поглежда към ситуации, през които всеки от нас е преминал, и то с колорита на северозападния диалект.

Как се изнася цял моноспектакъл? Това не е ли най-трудното и отговорно нещо за един актьор?

Моноспектакъл се изнася с добра подготовка. Нямаме право да губим времето и доверието на зрителя, а в такъв формат няма кой да те спаси. Всички отговорности, предизвикателства и внимание падат върху теб. На сцената съм сам, но съм в симбиоза с осветлението и звука и със съответните хора, които ги водят. Слава богу екипът ни е железен.

Кои са най-грандиозните глупости, които са ти се случвали по време на представление, и кога за последно си каза "Е, сега ги разбих!"?

Преди време имах много изнервяща ситуация с хора от публиката,

които ядоха и пиха на първия ред през целия спектакъл. Това ме взриви.

Взриви всички ни. Митко Стефанов бе на косъм да спре спектакъла, аз, докато играех, също го обмислях, но не го направих, защото щях да съсипя вечерта на 300 човека. Много бях гневен. Без да искам, историята се раздуха и случаят доби популярност. И друг път съм имал подобни провокации. В другия ми моноспектакъл “Тиква!” в Сатиричния театър имам пряка комуникация с публиката и подобни неща мога да ползвам дори в полза на представлението. В “Живак” обаче няма как.

Много близки на гигантския Тодор Колев казват, че на сцената е бил забавен, но иначе е бил доста затворен, дори строг човек. Ти в живота как го играеш?

Не обичам и не мога да играя в живота. И понеже аз също съм по-затворен и саможив, това ми неумение като че ли повече ми пречи. Обичам спокойствието, тишината. Браня ревниво личното си пространство. Достатъчно ми е вниманието на сцената и избягвам това извън нея.

Кои са последните няколко неща, които наистина вбесиха Димитър Живков и които го зарадваха от сърце?

От година и четири месеца съм татко на един малък бръмбазък с името Андрей. Всичко покрай него ме радва и дава смисъл, енергия и цел. Но всичко, което се случва в политически план в държавата ни и има отношение към нацията и живота на хората, ме вбесява. Не понасям арогантността, нетърпимостта и простащината, които все повече се вкопават във всеки аспект на живота ни.

Дай ни твоя топ 3 на актьори, на които "шапка им сваляш".

Напук на липсата на адекватност от страна на хората, които се “грижат” за културната ни политика, има страшно много хора, които не се отказват, следват своя път и се развиват. Не мога да посоча трима, защото така ще изолирам останалите. Но ги има, не са малко и това много ме радва.

А оттук накъде?

Като актьор на свободна практика имам комфорта да избирам, но и задължението още по-силно да браня и отстоявам избора си. Надявам се да мога да продължа да играя представленията си, да реализирам идеите и плановете и да срещна още готини и вдъхновяващи творци.

И за финал – твоята рецепта и пожелание за перфектно лято?

Много усмивки в приятна компания и паметни изживявания, които да ни вдъхновят. И ползвам възможността да поканя читателите на подобно приятно изживяване – София Моно 2018 – фестивал на моноспектаклите, а и не само. Страхотни артисти под звездите в парка на Военна академия “Г. С. Раковски” от 7 до 17 юли. Гостуваме и с “Живак”, за пети път. Датата е 14 юли от 21:00 часа. Заповядайте!!!

Виж още три интересни личности, които също си разбират от занаята.