Новият вино и тапас бар е новият ни малък градски спот

редакторите / 15.12.2017 0 коментара Сподели:

Като всеки градски човек ти се е налагало поне веднъж да стоиш в тиха паника, разполагайки с приблизително 5 минути за решение къде да се отбиеш за неангражираща вечеря в делничен ден. Огромният избор от ресторанти в София би могъл да бъде стресиращ. В центъра имаше крещяща нужда от уютно пространство, което да е по-скоро вино бар с приятни неща за хапване, отколкото допълните усилия по тежки резервации. Знаеш как е –  чакане на храна с часове, липсата на внимание и личен подход от сервитьорите поради голямата им ангажираност и масовката, която превърна повечето по-интересни места за хапване в центъра в поредните ресторанти за бързо хранене.

Беше петък вечер и имах среща с приятелка. Импровизирах, завеждайки я на място, което дочух, че току-що се е появило на софийската гастро карта. Cava – уютен и непретенциозен вино и тапас бар, който вече е отправил сериозна заявка за присъствие. Като виден чревоугодник би било голям пропуск от моя страна да не тествам ново място в София.

„Това е моят малък градски вино бар“, ми каза няколко часа по-късно собственикът Стефан.

Още с влизането в Cava мозъкът ти превключва от режим работа на режим удоволствие. Всичко е премислено добре – приглушено осветление, винтидж-индустриален интериор с правилните акценти и ненатрапчива музика, която е с точната висота, че да бъде безпогрешна компания на вечерта.

Разгръщайки менюто, впечатление прави адекватният и стегнат, но съдържателен подбор от тапаси, няколко салати и основни – кратки, сезонни и авторски.

Това си е глътка свеж въздух сред „оригиналните“ хрумвания, които се предлагат почти навсякъде като салата „Цезар“ и прочее тривиалности.

Ако все пак си умрял от глад и искаш нещо по-сериозно за хапване като количество – разбирам от сервитьора, че периодично (на всеки две седмици) има и едно основно ястие извън менюто. В случая – свински джолан, печен на бавен огън с тъмна бира и горчица върху задушено зеле с ябълки и царевична полента с пармезан и мащерка. Адекватно, примамливо и зимно.

Спрях се на тапаси с артишок и бекон и такъв с пиле и кокос, за да опитам различни неща. Поинтересувах се и разбирам, че основното меню също ще бъде гъвкаво и адаптирано спрямо пресните продукти за сезона. Алилуя. Дотук добре, но най-важният въпрос стоеше във въздуха – какво да пием?

Бърз поглед на винената листа ми казва, че подборът е направен с усет и почит към по-добрите изби, и то на повече от разумни цени.

Отново не повече от 10 вина, за да не те объркват прекалено много, но избрани така, че да има отявлени представителите на Стария и Новия свят, и то интересни купажи и лимитирани серии, който не вървят по ръба на мейнстрийма.

Спирам се на червено френско вино, препоръчано от сервитьора, и едва отпивайки първите глътки, до масата пристигна комплимент от главния готвач – дип със земна ябълка и люти гъби, който погали и заинтригува небцето ми какво ли му предстои още.

Точно до прозореца сме, в две кресла с гледка към вътрешния двор, който винаги е бил някак чаровен. Уютните зимни вечери нямат нужда от друга компания, мисля наум.

Идеята на мястото е точно такава – за тихи и уютни срещи с приятели в някоя делнична вечер и лежерно похапване от обяд през уикендите.

Творческият им дух се е развихрил дотам, че вече имат концептуално събитие със симпатичното име SMALL CARPET CONCERT,като следващото е на 20.12. с добре познатите  ни Павел Терзийски и Петър Георгиев. Джаз и вино, вино и джаз….

Ако си падаш по така тенденциозните брънчове, още този уикенд можеш да наминеш – ще има Girls brunch, а за разкош и авторски бижута от heartmade by D.

Разбира се, ако не си нощна птица, в делнични дни там винаги можеш да намериш приятен и разнообразен обяд, а мястото е супер подходящо и за фрийлансърите, които могат да се настанят комфортно и да се вдъхновят лесно от приятната атмосфера.

Мислената разходка из вкусовете на Испания си заслужава, обещавам.

Повече информация за тях и всичките им предстоящи събития и нови попълнения в менюто можеш да намериш тук.