Нещата от живота

Как и по колко да разчупваш статуквото

„Зоната на комфорт е най-великият враг на креативността“, казва Дан Стивънс. Няма как да постигнеш нещо необичайно, водейки обичаен живот.

 

Зоната на комфорт е като желираните бонбони. Колкото и да са вкусни, ако се унесеш в редовното им ядене, накрая оставаш без пари и с купища кариеси. Е, зоната на комфорт може би няма да ти докара кариеси, но ще нанесе по-крайни емоционални липси на живота ти. Оставяйки сметката на преживяванията и спомените ти на плашещ минус, който най-вероятно ще забележиш, когато не ти остава много време да го промениш.

Психологически дефинирано, това е състоянието с най-ниски нива на стрес и страх.

Виж повече: Където и да отидеш, навсякъде взимаш себе си

В комфортното пространство човек има достатъчно от всичко, което му е нужно, за да се чувства щастлив и обичан. Заобиколен от фамилиарността на околната среда, човек обаче има навика да спира да се развива извън нея, което често води до спиране на развитието като цяло. Нуждата да срещаш нови хора, да експериментираш, да ходиш на почивка на различни места или просто да си отворен към различни преживявания се изпаряват със скоростта на светлината. Обзема те чувство на летаргия и се срастваш с дивана и прибирането за сериала в 20. Почваш да се радваш на отменените планове, защото сега поне не се налага да си измисляш оправдание защо аджеба не можеш да се видиш с някого, тъй като не можеш да си признаеш истината, че просто те мързи да живееш и затова само съществуваш.

А понякога, когато спреш да се съпротивляваш на ежедневното еднообразно течение, по което си се пуснал, губиш желанието да промениш зоната си на комфорт дори ако тя всъщност вече хич не ти е комфортна. Сещаш се за всичкия багаж, който трябва да пренесеш, ако най-сетне искаш да се изнесеш от родителите си, и се убеждаваш, че ползите от този процес не са по-високи от усилията, които ще положиш, тъй като мислиш само краткосрочно.

Накрая минава година, две, може би 5 и осъзнаваш, че

докато някои хора покоряват върхове, женят се за втори път или номадстват из света, ти се радваш на дошлия навреме автобус.

Обективно погледнато, дори да имаше други възможности, най-вероятно щеше да си кажеш, че не ти се занимава. И ако някъде по пътя не решиш да се вземеш в ръце и да направиш нещо различно, вероятно ще продължиш да живееш така, докато умреш. Няма да се явиш на онова интервю в Португалия, нито пък ще запазиш контакта с близките си хора, които преуспяват, тъй като те мързи да поддържаш тяхното темпо. Мързи те също така да поемеш всякакъв риск или  нова отговорност, понеже биха преструктурирали прилежно нареденото ти еднотипно ежедневие.

 От време на време (възможно най-често) обаче е препоръчително да излизаш от зоната си на комфорт или по-скоро зоната си на застой и да променяш посоката на движение.

Да предизвикваш себе си и да разширяваш лимитите си.

Виж повече: Неудобната зона на комфорт

Никога не знаеш кой е моментът, който ще промени изцяло живота ти, но ако нямаш намерението да промениш нещо, не се оплаквай, че нищо вълнуващо не ти се случва. Истината е, че колкото и билетчета от националната лотария да изтриеш, най-вероятно нищо няма да спечелиш, докато чакаш единствено големият джакпот да промени безинтересния ти живот. А дори и да спечелиш, начинът ти на мислене ще си остане същият, единствено банковата ти сметка ще се увеличи, и то за неконстантен период от време.

В крайна сметка времето минава с една и съща скорост, каквото и да правиш. Въпросът е дали ще го проспиш, гледайки едни и същи неща по телевизията, оплаквайки се от битовизма си, или ще предприемеш нещо без значение от размера и естеството му, за да разнообразиш ежедневието си.

Колкото и да бягаш от кариесите, те ще те настигнат, както и болките в ставите и побелялата коса, затова не си губи времето в рутина, а отивай да живееш, докато още имаш куп възможности.

Ти не си това, което притежаваш

Търсиш вдъхновение? Последвай ни в Instagram

Открий още изненади в нашия youtube канал