Красота в душата, слънце в очите и буден дух – що е то?

Аделина Дуцкинова, Ru Mo

Уповавайки се на Достоевски, зададохме няколко въпроса за красотата, света и други важни случки, на един много близък наш софийски агент – Ваяна. Сигурно я познаваш като част от „Лицата на града“, жестоките ѝ снимки или дооста незабравимата ѝ усмивка. Тя пък ни отговори и ни вкара в чудни размисли за живота на нещата и нещата от живота.

Четеш тези редове благодарение на NIVEA MicellAIR и уважението, което всички имаме в себе си към красотата.

Aко красотата не спаси света, какво ще го направи?

Красотата е адски субективно нещо, което не може да се вмъкне в една рамка.

Мен лично би ме спасила една машина на времето, защото имам вредния навик да procrastinate-вам почти всичко. Абе, като цяло такова устройство ще бъде много полезно в доста сфери.

Колко роли имаш?

Главната ми роля е на мултифункционална бивша блондинка, която като Шива, метафорично, се е разпростряла в сферите на PR-а, музиката, пътешествията, снимането на лента и чат-пат диджействане, обаче смятам, че с последното не се справям много добре..

Как се грижиш за душата си?

Миналата година открих ултимативната рецепта за релаксация в градска среда – хамак в парка на Военната академия. Понякога ходя с приятели, понякога ходя и сама с книга, върху която иначе трудно успявам да се средоточа. Като едно градско момиче другият ми ритуал е да слушам музика докато се разхождам по малките улички и си представям какъв е животът зад завесите на светнатите прозорци. Всяка душа има нужда от различни грижи, моята е в мир, когато намеря правилният саундрак на емоционалното си състояние.

А за красотата си?

Напоследък започнах доста по-усилено да се грижа за кожата си и, да, момичета, прави са тези, които казват, че хидратацията и слънцезащитата са ключови фактори за красивата кожа. Иначе съм изпробвала бая бабини дивотии и най-изпитаната маска за лице в домашни условия срещу черни точки е сода бикарбонат с лимон (не я правете твърде често обаче).

Кажи ни за музиката..

Отдавна ми е лятно, въпреки че слънцето тези дни се срамува да се покаже, и мечтая за веранда с изглед към морето, затова си преслушвам миналогодишните фаворити за саутрак на вълните и под звездите. Например албумът на Gizmo Varillas – El Dorado, или саунтракът на “Life aquatic with steve zissou”, в който Seu Jorge изпълнява песни на David Bowie на португалски. А напоследък прослушах рап покрай Duckwrth, чиито песни ми действат доста надъхващо когато имам натоварен ден. Пусна ли си го или подскачам екзалтирано вкъщи, или вървя по улицата и имам чувството, че мога да мина през всичко.

Ако не беше Вая какво щеше да си?

Щях да искам да съм Вая. 

Накъде отиваш? Накъде? Накъде отиваш? Накъде?

Бъдещите ми пътешествени планове включват посрещане на July morning на Корал и едноседмичен престой на плажа, след което веднага политам към Рим и Лисабон, за разходка и музикален фестивал. А след това…

A ако се чудиш къде да си намериш колело за приключения, виж тук.