Нещата от живота

Вдъхновени от живота, вдъхновени от смъртта

Убийството на Джон Кенеди безспорно е сред най-значителните събития от втората половина на XX век в световен мащаб. Не веднъж президенти са умирали, но като че ли Кенеди остава любимец на американците, защото и днес, повече от половин век след трагичното събитие, артисти от различни области на изкуството продължават да интерпретират темата за покушението в Далас и по този начин да я поддържат жива.

Направени са немалко филми и документални репортажи, опитващи се да разнищят историята за стрелеца и мотивите му да убие президента. Виждали сме кадрите с колата и изплашеното лице на съпругата му Джаки, докато бяга от колата още в движение. Но едно е да правиш документален филм с информационна цел и съвсем друго да използваш художествени средства, за да обрисуваш една огромна трагедия в името на изкуството. "Американска афера" използва като фон смъртта на Кенеди, за да разкаже една обикновена любовна история. Може би тъкмо затова филмът има такъв успех – Кенеди е отлична реклама за един продукт, която винаги е печеливша. През 2016 г. излезе и друг филм, този път разглеждащ драмата през очите на Джаки Кенеди (Jackie). В него Натали Портман разказва историята така, както я помни първата дама. "Хората се нуждаят от своята история. Те трябва да знаят, че истински мъж е живял тук" – изисква пресата от нея. Но дали това са истинските спомени на Джаки или поредният опит да се преразкаже смъртта на една от най-големите фигури в САЩ през миналия век? Не знаем. Филмът претендира за документалност, значи достоверност, но остава повече в сферата на художествения жанр.

Но да обърнем внимание на музиката, която е най-лесният начин за достигане до хората. Много известни певци възпяват убийството на президента, вдъхновени от бруталния акт, случил се пред очите на хора, журналисти, камери. Например Лу Рийд, който през 1982 г. казва в песента си The Day John Kennedy Died:

"Спомням си къде бях в този ден, бях в северната част на щата в бара, университетският отбор играеше футбол по телевизията, а после екранът поиска смърт и говорителят каза "случи се трагедия".

Рийд описва един най-обикновен ден, всеки върши обичайните неща, когато изведнъж една трагедия променя всичко. Новината нахлува в живота на всеки гражданин и не го оставя равнодушен. Може би това е ключът към разбирането на американската обсесия, която кара толкова хора да говорят и плачат за Кенеди дори днес. The Postal Service през 2003 пеят: "Миналата седмица имах най-странния сън… където никога не е имало мистерия за това кой застреля Джон Кенеди / беше просто човек, който имаше какво да докаже". Pearl Jam пък се питат: "Кой притежава мозъка на Дж. Кенеди? Какво означава сега това за нас?". А Dream Academy разказват в Life in a Northern Town: "През зимата на 1963 се чувстваше, че светът ще замръзне с Джон Кенеди и "Бийтълс".

Всеки артист преживява събитието по свой начин, но всички те са убедени в едно – това е най-трагичната смърт за САЩ. Но най-илюстративно показва убийството на президента Лана дел Рей през 2012 година, когато излиза и клипът на National Anthem. В него певицата влиза първо в ролята на Мерилин Монро, пеейки Happy Birthday специално за Кенеди, с което ясно заявява факта за любовната връзка между Монро и президента на САЩ. След това я виждаме в ролята на Джаки, а Кенеди е представен като чернокож американски рап певец. Това е един нов прочит на "драмата Кенеди", в който Лана възпява парите, славата, но и любовта. Една предварително обречена любов, която свършва по брутален, но и очевидно много красив за певицата начин. Тя артистично романтизира смъртта на Кенеди, с което продължава разказа за Далас.

Но защо една такава смърт вдъхновява милиони? Защо бруталното убийство служи на поезията, музиката, киното? Въпрос на психология, а американската психика твърде много се различава от нашата. Морално ли е това, което прави Лана дел Рей? Тук може много да се спори. Да възпяваш нечия смърт и да преразказваш фактите през личната си призма, е, меко казано, обидно. Но мъртвите не могат да се защитят. Факт е обаче, че песента и клипът печелят публиката на мига. Трудно е да се каже защо артистът вижда красота в трагедията. Може би смъртта най-силно бележи сърцето. Но убийството на Кенеди си остава най-интерпретираната тема от американските артисти, а разказът продължава.

Прочети тук за изкуството, целувките и любовта на една стихия от началото на миналия век.