Три от най-интересните бг изпълнителки на всички времена на една сцена със специален съпорт

Трите суперзвезди на алтернативната музикална сцена у нас се завръщат на 29 юни (събота) в Маймунарника с много музика и още повече изненади. Подробности за шоуто, а и за живота разказа ексклузивно за Go Guide Рут Колева:

Какво трябва да знаем за предстоящия концерт?

Вратите отварят в 18:30, започва Мила Роберт с неин солов сет, след това сме Белослава, аз и Миленита. Всяка от нас ще представи по нещо ново заедно с нашите лайв банди. Билети в мрежата на Eventim. Леко женско фестивалче се очертава. 

Какво да очакват феновете от теб на този концерт?

Да, имам няколко нови сингъла, първият сингъл от предстоящия ми албум, който се казва Candy Coated Promises. Клипът му излиза на 25 юли. Още няколко нови неща, които не са изпълнявани на живо до момента. Предните години този концерт се получава много емоционален, освен това времето най-накрая ще се оправи, така че и за нас ще бъде много вдъхновяващо. 

За коя година поред го правите? 

Вече четвърта година поред и ни се получава много приятно. Предните години сме имали над 2000 човека в Маймунарника, така че, който иска да дойде – трябва да си вземе билет предварително или може да си спечели такъв в страницата на GoGuide.

Как се роди идеята за това събитие?

Аз го измислих по простата причина, че съм фен и на Белослава, и на Миленита. Освен това с Белослава имам дует, даже взехме някаква награда преди години за него. Двете сме много сходни като характери, като артисти, като усещане за музика и изкуство. Дойде ми идеята, че колкото и да имаме общо, имаме и много различни нюанси и би било много готино да се съберем и

да го направим това нещо по общ начин – да обединим сили и да покажем някаква приемственост между жените в тази музикална сфера.

И стана много яко – хората наистина много го харесват, защото има много динамика между нас като изпълнители.

Вие с Белослава изпълнявате ли заедно парчето си на сцената?

Ами да, изпълнявали сме го, много пъти. Сега много сме надъхани да направим общо парче трите, което се надявам съвсем скоро да е факт. Не се случва лесно, защото просто не правим компромиси. Не искаме да направим някакво парче, което да е ей така. Искаме такова с готино послание и съответно и за трите ни да е нещо, в което ще вложим душа.

Припокриват ли се феновете ви? 

Колкото се припокриват, толкова и не се. Обаче хубавото е, че да кажем дори хората, които примерно харесват Миленита и не толкова мен или харесват Белослава, са отворени да ни слушат и може би преоткриват всяка една от нас. Така че в този ред на мисли – публиката ни има допирни точки.

Фенове идват ли често да се запознаят с теб?

Между другото за първи път имаме ексклузивни билети, които са бекстейдж. Няколко вече са купени – има по-малко от 5 останали такива. Ако някои фенове искат, може да бъдат с нас през цялото време в бекстейджа, да се посмеят, да видят какво правят музикантите. След това може и да не искат повече да дойдат на концерти. За първи път го правим и мисля, че рядко се случва в България. В този билет е включено и неимоверно количество алкохол. 

Виж повече: Музика в ново измерение: Tokyo на Рут Колева

Имаше турнета в Европа и Азия. Каква е разликата между публиката?

Много различни публики се събраха. Първо започнах годината в Холандия, след това бях в Лондон четири-пет пъти, подгрявах Eric Benét (американски ар-ен-би и нео-соул артист, носител на 4 „Грамита“ – б.а.) и честно казано, това подгряване за мен беше едно от най-яките неща. Беше точно правилната аудитория, която не беше чувала за мен и страшно много ме харесаха. След концерта дойдоха да си купуват дискове, да се запознават, да питат как точно ми се пише името – ей такива симпатични въпроси. От тази гледна точка това беше много позитивно и много градивно. Франция може би на мен ми е любимата дестинация за музика. За момента там ми е едно от местата, в които се надявам поне още два пъти да се завърна.

А как се стигна до това да имаш редовно концерти в Азия?

Ами издават ме в Япония, получих награда за най-добра джаз певица преди 3 години.

В Китай по някакво стечение на обстоятелствата нещата се развиват много динамично – имам колаборация с един от най-големите китайски брандове алкохолни напитки, която е дипломатическа, много специално нещо е. Сега през зимата ще правя концерти в Blue Note джаз клуба в Шанхай. 

Какво е нещото, което хората не предполагат за теб? 

Ами че съм от тези хора, които обичат да си седят вкъщи. Малко традиционалист съм всъщност. Може би изглеждам много отворена, но всъщност съм домошар. Не съм парти животно – обичам да готвя, сигурно някой ден ще почна и да плета. Не съм чак толкова рокендрол. 

Виж повече: Есента на Белослава

Как се запозна с Белослава?

С Белослава си спомням много конкретно как се запознахме – бях на 16, в Лозенец с една приятелка. Отивахме на парти във вече несъществуващия клуб „Алкохол“, тия партита дето продължават до 7-8 сутринта и след това все още не искаш да си лягаш. Вървим по улицата и тя ми казва: „А, ето я Белослава“. И аз съм „Аааа! Вярно ли? Уау!". Тя ми вика: „Искаш ли да ви запозная“, и аз казах: „Да, искам!". И аз след това цяла вечер обяснявах на всички как съм се запознала с Белослава. След това, две години по-късно, пях нейна песен на прослушване за Music Idol. И същата година – 2009 беше, на концерта на Мадона, я виждам и си викам:

"Ето, сега, мечка страх – мен не!"

Отивам при нея и ѝ казвам: „Аз съм супер голям фен, много ме кефиш, би ли се съгласила да направим дует заедно?“. Тя каза „Ми, да". И ето така се роди нашето приятелство, нашият дует, който ми е едно от най-любимите парчета. Винаги давам такива ситуации за пример на хора, които искат да се занимават с музика. Когато искат нещо или им дойде идея, трябва да скачат с 300, без да се притесняват. Дори да им бъде отказано, дори да не се случи нищо, поне знаят, че са опитали. А най-гадното нещо е да живееш с чувството, че просто не си пробвал. 

А с Миленита?

С Миленита се запознах през 2008 година, в едно предаване по телевизията. Там аз пях и тя пя, и беше гост, и тя излиза – и аз съм: „Тази жена – уау, много е хубава!“. Пя някакво алтернативно парче и бях в ступор, никога не я бях чувала. Може би защото тогава беше някакъв период, в който тя беше в лека пауза покрай раждането на децата. Така я открих – случайно бяхме на едно и също място. Но ми беше супер интересна и впоследствие започнахме да се засичаме по някакви места и станахме приятелки по един симпатичен начин. Аз споделям с нея някакви работи, тя винаги ми дава най-бруталното си откровено мнение. Хока ме за някакви неща, аз ги възприемам като добри съвети.

Но тя е много чист и открит човек. Казва неща по начин, по който, каквото и да ти каже, няма лоша мисъл зад него.

А тези тройни концерти помагат ли на приятелството ви? 

Ние много се забавляваме – става супер фън. Разбира се, върху мен пада една нелека задача, че трябва да ги юркам за някакви неща. Така се случват нещата, смеем си се след това, разбира се. Но тук идва моето предимство, че съм по-млада. Върху мен пада това да съм от тези, по-активните. Но пък се уча от това, така че за мен това е готино. 

Как избрахте Мила Роберт? 

С нея пак се запознах на едно интервю. Закарах я с такси до центъра, тя беше може би на 15-16, беше мъничка. И ми направи силно впечатление това момиче, все още беше в стадий на развитие, доста неошлайфана.

Но в нея има нещо неподправено, оригинално и ми стана интересна.

В последните месеци на нея все по-готини неща ѝ се случват: прави авторска музика, прави интересни клипове по един много своеобразно интересен начин, без да следва някакви шаблони. Когато тръгнахме да го правим този концерт, в Маймунарика винаги имаме подгряващи изпълнители. Тях по някаква собствена формула съм ги харесвала и избирала, защото вярвам, че трябва да се дава шанс особено на момичета от по-младото поколение за аудитория, която идва на живи концерти. Защото, ако ти не си чувал как някой пее или какво прави на живо, какво би те накарало да отидеш на негов концерт? Едно такова запознанство е много ценно. И тази година  реших да е тя, тъй като вярвам, че тя има един много приятен образ и има потенциал.

Виж повече: Мила Роберт: умната блондинка

Много изпълнители се оплакват, че музикалният бизнес е това или онова… Ти очевидно успяваш и очевидно знаеш как да направиш нещата. Къде мислиш, че грешат повечето изпълнители?

Според мен най-голямата грешка не само на музиканти и артисти, но и на всеки човек е да вярва, че нещо може да дойде наготово. В музиката, конкретно в България, това е абсолютно невъзможно. Никой няма да ти свърши работата – никой няма да направи нещо за теб. И по целия свят е така. Ако един голям лейбъл или продуцент не види, че може да изкара 5 милиона от теб, изобщо няма да си мръдне пръста да вкара и 5 лева. Просто всичко е базирано на много здрава дисциплина, на знания, на това да се интересуваш какво значи цялата тая материя. Защото, ако ти си артист или музикант, ти не си просто човек, който прави музика и пее, а трябва да знаеш още хиляди неща, за да успееш. 

В тази връзка кои са били нещата, които не си вярвала, че ще се занимаваш с тях покрай желанието си да се занимаваш с музика?

Ооо… Най-нелепото нещо, което ми се е случвало да правя и ти говоря само за последната една седмица – два проекта за фонд култура, да пиша някакви такива проекти, все едно това ми е работата. Трябваше да се занимавам с един пиян лепач на плакати за 140 лева – трябваше да му ги нося на Централна, където се запиваше с приятели. Ей такива някакви неща… Абсолютно цялата палитра от това да се занимаваш с хора, които разлепят плакати, до това да имаш концерти. В крайна сметка се научаваш да се занимаваш с всякакви хора и може би това те държи на земята, приравнява те. Keeps you grounded.

От артистите в световен план някой да те е впечатлил наскоро?

Jordan Rakei е един изпълнител, който пусна албум в стилистиката, която аз правя. Нещо абсолютно феноменално е, невероятно красиво. Този пич го следя от няколко години и неговото развитие, неговото музикално послание ме докосва по много естествен начин и много ми харесва това, което прави.

На локално ниво много се впечатлих от една мацка – Виктория Георгиева се казва, пусна нов сингъл на английски, който си е международно звучащ поп хит.

Много се гордея с това момиче – тя беше в лейбъла на Графа, напусна и аз нямах абсолютното убеждение, че с нея ще се случи нещо толкова добро. И ето, това е една много приятна изненада, защото тя е невероятно талантлива и аз смятам, че е намерила пътя да направи нещата сама, защото това е най-важното.

Длъжен съм да попитам и за парчето с Азис?

То е парчето НА Азис. Аз нямам участие в него. Аз участвам в клипа. Нямам усещането, че трябва да се обяснявам. За мен това участие при този изпълнител е просто някаква актьорска игра, при която аз участвам като актриса, а не като музикант, каквато всъщност е моята професия. На човек, който ми е познат и приятел и го подкрепям в неговото начинание. Това не значи, че аз правя чалга, че аз съм поп-фолк изпълнител или че това е нещо, което е свързано с мен като артист. В крайна сметка всеки един от нас да се замисли какви приятели има и какви хора познава, какви хора има в своето най-близко обкръжение, които дори са много различни по вкус, стилистика от това, което аз съм или ти си, или каквото и да било. Вярвам, че неговото послание, като толкова важна фигура сред малцинствата, е от изключителна важност. Защото много хора го слушат.

Това, което той може да предаде като послание, чрез това, което прави, може да направи промяна – то това си струва всичко.

Пък ние – всички критици, интелектуалци и така нататък, в крайна сметка какво правим, за да интегрираме малцинствата? Защото това са българи, това е част от нашето население. Какво правим? Скриваме тяхното съществуване и ги скриваме по някакви гета, за какво – да се изпарят и да се върнат в Индия ли? Тоя тип колаборации аз съм ги правила вече и всички са били окей. Изведнъж излиза нещо, което по някакъв начин, да, то е провокативно за голяма част от хората, но това какво бърка моята музика? Но там един от вашите колеги беше писал, че това е дует. А то не е дует! Аз нямам нищо общо с това музикално. Тоест, ако утре се снимам в реклама или фотосесия на някое списание, в което вътре има Волен Сидеров, това какво ме прави мен? Следваме ли някаква такава формула – какво може и какво не може?

Ако не се занимаваше с музика, с какво щеше да се занимаваш? Кое беше второто в списъка или никога не е имало второ?

Не, никога не е имало второ. Нещо, което ми е най на сърце на моменти колкото музиката, е киното. 

Тоест това остава като някакъв проект, който можем да очакваме?

Ами ако Господ е рекъл. Участвах в пилотка на един сериал, което не е зле. Казва се „17“. Играех някаква мацка, която щеше да бъде дилърката на училището, но всъщност иска да се занимава с музика и вечерно време пее в някакви клубове за над 18, а всъщност е непълнолетна. Като изключим дилърството, всъщност е близко до истината.

Ретро, ама свежо by Ruth

Музикален съпровод: лятото е тук!

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са бюти тайните в града