Обзети от празнично настроение и чист патриотизъм, ти показваме родни кино мъже, които са истинска класика в жанра

Доста често получаваме оплаквания, че тези популярни секси мъже с бради и татуси, които показваме, не могат и една крушка да завият, нито да цепят дърва, въпреки че са с професионален вид на дървосекачи. Е, този път в празничната ни великденска селекция ти показваме други велики мъже, които определено могат и крушка да завият, и дърва да нацепят, и да ти купят една боза от 6 ст. Днешните ни герои са едни от най-обичаните ни киноактьори и показвайки ти ги, изобщо не бягаме от темата „секси“, защото тези родни кино красавци са оставяли не една и две трайни следи в сърцата на всяка соц тинейджърка, на техните майки, баби, а и в нашите сърца. Кой не иска да чуе, че има „страшни очи“, кой не иска „момчето да не си отива“ и кой би устоял на репликата –

„Слушай ма рожбо, може да не съм голям на години, само че съм си надживял живота двойно и тройно. Бил съм с милион момичета – жени и на никоя не съм се обяснявал. Затова те питам съвсем човешки – ще играеш ли с мене?"

Другари и другарки, дами и господа, скъпи момичета, представяме ви цветята на режима, силните на деня, джентълмените с бонбонки „Тик-так“ и цигарки „Кен“, неустоимите и чисто наши – Иван Иванов, Стефан Данаилов, Христо Шопов, Георги Стайков, Любен Чаталов и всички онези момчета, които още пълнят сърцата ни с „Карамел му“ и с локум „Обзор“.

Това, което прави тези мъже специални, не са поддържаните коси или тела. Нито оригиналното облекло, още по-малко космополитните фрази и визия. В тях просто имаше бунт, в тях имаше дух, в тях имаше „абе карай, бе!“ и най-важното – в тях имаше мъжкарство. От онова, дето го няма в Корекома и което днес, уви, все повече се губи между прилепналите мъжки джинси и модела на телефона. Харесваме ги много, още ги гледаме и мислим, че сексапилът е в поведението, в сините очи на Иван Иванов в „Комбина“, в здравите и бели зъби на Христо във „Вчера“, в невероятното тяло и русите коси на Георги Стайков отново във „Вчера“, в бунта на любовта на Христо Шопов в „Маргарит и Маргарита“ (защото така се обича!!!) и в онова „Когато не я видя, ме заболяват очите“ на Иван Иванов във „Всичко е любов“. Не сме носталгични, романтични сме и все повече имаме нужда от нещо истинско и наистина. Поздравяваме ви, момчета. Точно така се обича и така се играе.

Ако искаш още сексапилни родни красавци от времето, когато петилетката се изпълняваше пет за четири – виж тук.