Нещата от живота

„… Когато ръце други няма, вземи се в ръце“ (Георги Константинов)

Хайде, стига, Сърце, и това ще мине. През колко по-трудоемки неща ти се е налагало да минаваш. И накрая винаги е минавало по-гладко от очакваното, по-бързо от предвиденото. Сега единственото важно е да не спираш да вършиш малките незабележими неща, които винаги са те правели толкова смело.

Признавам ти – за женско сърце ти винаги си било едно наистина мъжко момче.

Стискай зъби. Здраво. И си дръж езика зад зъбите. Не бива да ти давам думата сега, дори и да искам. Ти винаги ме примамваш да правя глупости със сладки приказки. А днес е крайно време да се отърсиш от тези глупости. Да се отърсим от тези глупости.

И главата горе. Само без да се рееш в облаците. Нямаш право точно сега да спираш да мислиш. Знаеш до болка и наизуст историята за барон Мюнхаузен, който сам се хванал за косата и се издърпал от блатото. Вземи се в ръце, Сърце, издърпай се и от това блато, не се оставяй на тинята така.
 
Знам, че понякога е задушаващо в прегръдката на тези здрави ребра, но нямаш избор. Дръж се на положение. Не гъквай, не мрънкай, не поддавай. Не е сега моментът за слабости. Макар че няма конкретни изисквания за подобни моменти, сега наистина не му е времето. Нито ти, нито аз ще спечелим нещо от строполяване на колене.

Изпрати тази история без излишни сантименталности. Не се занимавай да ѝ събираш багажа, не се пробвай с приятелски сбогувания, просто потегляй надалече. Без да разтваряш ръце за прегръдка.

Тези твои неволни ръце са били винаги първата стъпка към допълнителни неприятности. Прибери дланите към себе си, ако трябва, свий ръката в юмрук, но недей да посягаш от яд или безсилие. Знам, че за теб тази ръка е средство за обич или за бич, но този път… просто запази самообладание. Не трепвай. Недей да потупваш издайнически. Сърце, сега имам нужда от всичкото хладнокръвие, на което си способно.

Защото, Сърце, днес имаме нужда от по-различен стил на поведение. Знам, че за теб е непростимо падение да не обичаш или по нещо да не се увличаш безкрайно, но разбери… в някои дни е нужно да прескачаме най-вече самите себе си.

Покажи ми малко кураж. Довери ми се.

Това не е задълго. Може и да не е за кратко, но обещавам да не се проточва. Недей да мислиш, че и на мен ми харесва тази ситуация. И на мен ми е писнало от места и хора да се откъсвам. Но се налага.

Давай сега, полека. Първо си стъпи на краката. Дай ни време, но се опитай да не пропиляваш много време. За никъде не бързаме, но няма за кога да отлагаме това потегляне. След това прави ситни стъпки. Недей да се изсилваш. Недей да се затичваш, Сърце, знам, че си добър спринтьор. Знам и че си брилянтно в бягането на маратони. Знам, че когато мислиш, че състезанието си заслужава, си способно дори да се пробваш в най-тежката дисциплина с препятствия. Но това не е състезание.

Не и този път, Сърце. Този път е нужно просто да го извървим заедно – за нас си.

Веднъж щом набереш скорост отново, всичко ще е наред.

Веднъж щом възвърнеш гордата си осанка, ще ни вкараш в някоя нова беля.

Всичко наистина ще бъде наред.

А до тогава да пийнем по едно с тъгата.