Един мъж със слава на луд днес навършва 75

Дейвид Линч е от онези личности, които или обичаш силно, или въобще не харесваш. Като истински артист той събужда силни чувства у хората със странните си филми и гласа на вещица. Въображението му дава възможност да се изявява като режисьор, музикант, художник. Стилът му като река преминава от първа към втора и трета творба, без да изневерява на нетрадиционните му виждания за света. Има няколко издадени книги, а

произведения като „Туин Пийкс“ и „Синьо кадифе“ променят облика на кино- и телевизионната индустрия завинаги.

Линч е роден в Монтана, място, доста различно от фикционалните светове, които създава в повествованията си. Макар че се намира в тихоокеанския северозапад, където е и малкият град Туин Пийкс, той далеч не е толкова странен. В родния му град няма черна и бяла ложа, гиганти и джуджета, но Дейвид още от дете има развито въображение и иска да стане художник.

Първия си филм, „Гумена глава“, режисира на 31. Три години по-късно идва „Човекът слон“, който му носи цели осем номинации за „Оскар“, 7 за БАФТА и 4 за „Златен глобус“. По това време вече има един брак зад себе си и е с втората си жена – Мери Фиск. Той продължава до 1987, защото покрай снимките на „Синьо кадифе“ режисьорът се запознава с великолепната Изабела Роселини. Връзката им не продължава дълго, което е типично за Линч, но на нас завещава този невероятен кадър, дело на ненадминатия Хелмут Нютън.

До днешни дни Линч има 4 сключени брака, което определено говори за любовта му към нежния пол. Любовта му към странностите и филмовото изкуство се чете във всеки негов филм – от 1977 до 2017, когато излезе третият сезон на „Туин Пийкс“ и зрителите бяха върнати 25 години назад, в познатия град с познатата закусвалня и познатите лица.

„Туин Пийкс“ е творба, която има претенцията да е променила хода на телевизионните сериали завинаги. Всеки, докоснал се до този свят, развива странна връзка с червените завеси, черно-белите подове, специалните агенти на ФБР и хубавото кафе. Любопитното в случая са похватите, чрез които режисьорът създава тази реалност. Последният епизод на втори сезон – Beyond life and Death, е обявен за шедьовър от режисьорска гледна точка. Някои от най-важните моменти  в него не разчитат на ефекти и специална обработка. Дейвид Линч изключително умело използва двата ресурса, с които разполага – камера и монтаж. Пример за това са кадрите в Черната ложа.

Място, където ще се върнем и след 25 години, за да го намерим почти непроменено.

Дизайнът не е нищо сложно – черно-бял под, червени завеси, няколко фотьойла и една статуя, която дори героят на Линч в сериала, агент Гордън Коул, споменава преди това. За да прикове вниманието ни и да предаде силната емоция на това място, което ни кара да се чувстваме сякаш сънуваме, режисьорът кара актьорите да играят наобратно. Всяка реплика и всеки жест са изпълнени отзад напред, а при монтажа обърнати, за да видим колко необикновен е този свят, в който времето се движи по различен начин.

Мистериозните и любопитни души откриват в творчеството на Дейвид Линч сродна душа, която чрез въображението си създава свой свят. Ленти като „Мълхоланд драйв“, „Синьо кадифе“ и „ Туин Пийкс: Огън, следвай ме“ запечатват в съзнанието ни чудати кадри и карат ума ни да се колебае в истинността на това, което се развива пред нас. Ако кинематографията е съюз между звук и картина, то емблематичните му творения са точно това в най-чиста форма, а манипулациите му са плод на креативен ум.

В чест на гениалния Дейвид Линч и любимия агент на ФБР Дейл Купър пием чаша хубаво кафе и отхапваме от парче черешов пай.

Кои филми чакаме с нетърпение през 2021?

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.