Нещата от живота

Или какво бе нужно, за да си куул в едно различно време

90-те бяха особени години. От една страна, минаха в усещане за повсеместната анархия, разбирай свобода. От друга, определено имаха свои железни правила, особено що се отнася за модата и лайфстайла. Някои фешън решения сега изглеждат точно толкова привлекателни, колкото жените от племето мурси с огромна чиния в устните. Все пак дефиницията за гъзария е напънът да си нещо повече от останалите.

Ето няколко задължителни елемента на това да си готин през 90-те:

Кубинки

Без значение дали слушаш рап, метъл, или ходиш по рейв партита, кубинката беше еквивалентът на платнените кецки от съвремието – можеше да отидеш навсякъде с нея. Бюджетно решение бе класическата българска, армейско издание. Сериозните хора носеха вермахт с най-металното бомбе, а кифлите – цветни мартенси.

Тениска

Т-шъртите на банди, които сега се търкалят по кошовете за намаление в мола, навремето изискваха търсене, близко до разкопки за благородни метали. Това включваше, но не се ограничаваше до обикаляне по метъл шопове, пазари, секъндхендове и завличане от приятел.

Мешка

С това звучно име се обозначава проста военна раница: торба или малък чувал с пришита или прикрепена връв с функция на затварящ шнур. И ако се чудите защо се казва така, идва от руски – вещевой мешок. Празното пространство на задната страна даваше поле за изява, където да напишеш своето послание към света. Най-често Metallica с поне една правописна грешка.

Виж още: Искаш ли да те заведем на ресторант по време на локдаун?

Портмоне с верига

Това е архаично приспособление за носене на монети, фонокарти, презервативи, наркотици и бележки с телефонни номера.

Не лична карта, защото по това време за идентификация се ползваше зелен паспорт. Също така не и дебитна карта, защото банкоматите в София бяха цифром и словом 3 (три броя). Веригата пазеше от джебчии и даже дребни хулигани, зависи колко смело я развъртиш. 

Обеца

Точно така, единствено число за момче, при това на едно определено ухо, за да не стават грешки. На по-алтернативните момичета им беше позволено да имат цифром и словом 3 (три броя). Халки на носа се забелязваха единствено при селскостопанските животни.

Видео

Под израза „имам видео“ не се разбираше изразявам креативност в социалните мрежи. Видео беше народното название на уред с размер на кашон за маратонки, в който се вкарваха VHS касетки. Филмите най-често бяха екшъни с нинджи, дублирани в един глас с изрази като „Върви по дяволите, кучи син!“.

Skina

Никой не знае нищо за тази марка фотоапарати. Те се появиха отнякъде, превзеха света и изчезнаха безследно. За да увековечиш лятото си, не беше достатъчно обаче да притежаваш подобна сапунерка – трябваше да я заредиш с лента и батерии, за да постигнеш ефектни червени очи. Накрая след месец снимане често се оказваше, че лентата се е осветила и

от 36-те кадъра вътре разполагаш единствено с дума от три букви, която се римува на шнур. 

Тамагочи

Това е японски джобен виртуален домашен любимец, който по неясни причини разцепи пазара и се превърна в задължителен моден аксесоар, възпят в не една и две песни. Името идва от йероглифите за яйце и часовник и общо взето за това можеш да го ползваш в момента. Оригиналните тамагочита струваха майка и баща, като лошата новина за деветдесетарските гъзари беше, че при лоша грижа умират – финално и тотално.

Пейджър

Представи грозен телефон с малък дисплей, на който само получаваш съобщения, без опция за отговор – това е пейджърът. После за реакция се налагаше да изтичаш до уличен телефон, да инвестираш немалка сума и да запишеш гласово съобщение, което се транскрибираше от софтуер и после отлиташе към друг пейджър с минимална загуба на информация по пътя – най-често мястото и часа на срещата.

ICQ

Зад тези буквички, които, произнесени на глас, носят хитроумното значение I seek you, се криеше смисълът на живота в един определен период от историята. Почти нямаше шанс да отидеш на яко парти или да правиш секс, ако нямаш ICQ, а повечето хора до ден днешен знаят наизуст номера си там, също като първия си телефон. Шокиращ факт – ICQ още има, но за какво точно го ползват няколкото хиляди души от България вътре, не искаме и да мислим.