Светът ѝ е почти непрекъснат спектър на светлината

Тя е известна с артистичния си псевдоним Stalker. Както и с това, че светът ѝ е почти непрекъснат спектър на светлината. Художник-илюстратор, артист на пълен работен ден – щастливи сме, че този път именно Михаела оцветява Go Guide!

Казваш, че човек не принадлежи само на родното си място, а трябва да бъде пътешественик. Как „пътешестваш“ в дните на „новото нормално“ и цялата ситуация с пандемията?

Не е същото като реалното пътуване, което много ми липсва, но сега „пътувам“ чрез филми и книги. Обичам да наблюдавам и да виждам детайлите, а киното и поезията са много подходящи за това.

Завършила си „Плакат и визуална комуникация“ в НХА, а илюстрациите те влекат от малка, когато имаш навика първо да разглеждаш картинките в книжките. Какви бяха първите ти илюстрации?

Щеше да е наистина супер да помня първата, най-първата ми илюстрация или скица въобще, но нямам никаква идея. Предполагам, като всяко дете съм започнала с къща, слънце и дърво. С осъзнатите вече рисунъци започна и интересът ми към портретите. След това навлезе и детайлът – емоциите, любовта към живота и неговите динамични и вечно променящи се моменти.

Ти си художникът на новата юбилейна марка, която издадоха Български пощи по повод 85-годишнината от рождението на Христо Явашев – Кристо. Разкажи ни за процеса на работа и за онези безсънни нощи, докато работеше за лимитираната серия.

Самият процес на рисуване и проектиране на марката не беше дълъг. Това, за което си дадох повече време, беше проучването. Когато рисувам реална личност, се старая да я опозная. Това вдъхва живот и автентичност на портрета. Затова и отделих повече време да опозная Кристо и творбите му. Водих си записки от прочетеното и изгледаните интервюта и накрая сглобих пъзела, както се казва. 

Защо изобрази проекта точно с опаковането на моста Пон Ньоф в Париж?

Обичам да използвам символика в творбите си и я търся постоянно. Тук я изобразих чрез фона. Париж е мястото, където Кристо среща Жан-Клод и се влюбват. Те двамата са родени на една дата, в една и съща година – 13 юни 1935 г. Не знам за вас, но аз намирам това за съдбовно и романтично.

Исках Жан-Клод също да присъства в марката, с усещането за нея. Те двамата бяха и са неразделни!

Любовта ти към банди като The Rolling Stones, Queen и Arctic Monkeys понякога се превръща в илюстрации. Как белият лист става психологическа сонда, с която стигаш дълбокото в нечий характер?

Любовта ми към музиката като цяло расте със смисъла, който намирам в нея. Често чуваме просто музиката и не се вслушваме. А една мелодия може да ти каже много, стига да я допуснеш до себе си. Аз се опитвам не само да чуя, но и да разбера. Музиката носи смисъл и емоция, а те са ми необходими за всичко, което правя. Когато рисувам музикант или група, търся това. Пускам си някой техен албум, чета текстовете им на тишина, търся символика за някоя от песните или албума, чета и за тях като артисти. Това ми помага да извадя есенцията и да я изобразя най-достоверно в портрета. Така портретът има и душа.

Вдъхновяваш се от героите на деня – онези „цивилни“, но цветни хора, чиято порода винаги буди любопитство: скейтъри, байкъри, гръндж, объркани тийнове, зубрачи, хипстъри, хипита… С порастването кои други типажи добави към портфолиото си?

Хората са наистина вдъхновяващи. Типажите са много и се менят, но в последните няколко години музикантите вземат превес в илюстрациите ми. 

Няма лошо! А какво те кара да продължаваш напред въпреки трудната професия за нашите ширини? Може ли човек да се издържа само с това, което обича да прави?

Не си позволявам да имам план Б.

Мисля, че това ме кара да гледам напред и да работя в посока нещата да се получават винаги. Аз ли си избрах тази професия или тя мен? Не знам, но това е, което искам и обичам да правя най-много. А когато имаш цел, желание, въоръжен си с търпение и вярваш в себе си и в силите си, нещата просто се случват. Ако поливаш почвата, грижиш се за нея, ако си благодарен за нея, обичаш и вярваш, че от семето, което си посял, ще поникне цвете, то няма начин да не ти се получи.

Права си – трябват любов и постоянство. В тази връзка – какво има на бюрото ти у дома?

Книги – дори повече от необходимото, компютър, таблет, стъклена бутилка с вода, кафе, молив, мастило, листа за рисуване, тънкописци, свещи и коте, което спи най-често върху книгите.

И най-добрият артист черпи вдъхновение отнякъде. Кои са световните илюстратори, на които се възхищаваш?

Първите имена, за които се сещам в момента, са Norman Rockwell, Jamie Hewlett и Jean Jullien.

И тримата са велики.

Веднага ще ги разцъкаме. А по какви проекти работиш в момента?

Надявам скоро да мога да ви ги покажа.

Март е най-женският месец. Как би го изобразила?

Като Lana del Rey в най-новия ѝ клип – Chemtrails Over the Country club. Прочетете за смисъла и символиката зад обрата, който се получава в края на клипа – има много женска сила в това!

Въпреки всичко от последната година, научихме по нещо. Ето поне 13 урока от пандемията.