Нещата от живота

Броят на осморките днес клони към безкрайност

Преживяхме кампании като #MeToo, Истанбулска конвенция, а сега e ред и на 8 март. Защо? Със сигурност основната идея на всички тези акции не е някой да усвои едни средства, за да си развява пола. Дори през 2018 не всичко е пари!

Но нужно ли е да демонстрираме, крещейки  кой е нашият пол. Необходимо ли е в XXI век да се борим да сме жена, мъж или така обобщения трети пол? Толкова ли е трудно да се придържаме към онези прости общополови и най-вече общочовешки права и никой да не бърка със сексуалността си в полезрението и бельото на другия Човек.

Не са ли стереотипите за задълженията, правата и привилегиите безполови, а половото разделение не остана ли в миналите векове? 

Казвам мощно „Здравей, 2018!“.  Моля те ти, който четеш, бъди в крак с разумността. Във времето, в което живеем, празниците ти стават все повече, а радостта от тях като че ли не се вижда върху лицето ти. Често празнуваш не защото се чувстваш празнично, а защото си омагьосан от пазарните трикове, натиснат от колегите или жената. 

Питал ли си се защо именно 8 март е избран за празник на жената. Може би заради числото 8, което е символ на безкрайността и пасва чудесно на безкрайно интересната женска душевност, която може да изгледа сериал от 1000 серии за два дни, но по време на 90-минутен футболен мач може да замълчи само за около 9 минути, или пък заради месец март – променлив, непостоянен, но изпълнен с нов живот и ново зелено. Е, нищо подобно. В основата на празника е революцията, желанието на жената не само да продължи рода, а  да промени начина, по който създаденият от нея и партньора ѝ (не уточнявам пол и всичко е точно) живот ще съществува.

Да се развие идеята за празник, посветен на жената, не е било никак лесна задача. Необходим е близо цял век – първите чествания се правят в средата на XIX.

Причината е бързоразвиващата се и бурна индустриализация, чийто двигател са мъжете, но маслото в огъня по стара библейска традиция наливат жените. Отвратителните условия за работа в разрастващите се като гъби предприятия подтикват жени работнички в Ню Йорк да се вдигнат на масова стачка. Денят е 8 март 1857. В следващите години празничните ритуали се повтарят.

Датата се избира чак  през 1910 г. По време на първата международна среща на жените немската социалистка Клара Цеткин прави предложение за ежегоден празник на жената. Решено е всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува Денят на работничките и солидарността между тях. С това решение още в края на Първата световна война празникът се празнува масово в Австрия, Дания, Германия, Швеция, Франция и Русия. Празникът освен зюмбюлчета носи и главоболия  на братята руснаци. През 1917 демонстрациите на жените в Русия стават една от причините за руската революция.

Постепенно Международният ден на жената разширява обхвата си и днес се празнува в повече от 30 държави.

В голяма част от тях, както и в България денят се възприема и като Ден на майката. Изключително разумен повод за празник. Изобщо не искам да казвам, че всяка дама без дете не би трябвало да празнува. Да получиш цвете, някоя нова дрешка или пък подарък с поне три-четири нули стойност по всяко време на годината е удачно и на място. Но е хубаво всеки подарък да е придружен от послание, за да ни донесе поне малка частица от онова нематериално богатство. Защото, ако трябва да бъдем откровени на макс – от букетите във фейса, подобно на февруарските сърца, получавам обриви и започвам някак да изпитвам погнуса. Моля се да имам смелостта и възможността да радвам и да бъда радвана всеки ден.

Днес, 8 март 2018 г. (забележи броя на осморките, мисля, че вещаят безкраен купон), жените революционерки работят наравно с мъжете, а понякога дори повече, имат успешни кариери и се реализират във всевъзможни професии, а същевременно с това са основни играчи в  създаването на здрави семейства и отглеждането на полезни за обществото деца. Да, този ден е посветен именно на тези жени. Те заслужават и получават внимание и цветя не само днес. Тези жени не изискват нагло да бъдат забелязани, те отстояват пола си, без да спекулират със своята сексуалност. Тези жени са като скъпата подправка. Те са крехки, задължителни са, за да ви е вкусно, и ухаят уникално. Те не са на всяка манджа мерудия, а са просто една чиста стихия, от която всеки пол (дори себеподобният) има нужда, за да живее по-пъстро. Честит празник, мили дами!

Ето как да отпразнуваш 8-ми март.