Искате да вземете от всичко по малко и накрая да бъдете много. Е, как да стане?!

Кога за последно си измихте зъбите? Тази сутрин – браво! А кога за последно правихте, това което правят всички? Контурирахте ли лицето си днес? Сложихте ли си хайлайтър? А матово червило? Прибавихте ли шарени чорапи към кецовете? Казахте ли си „брат“, „ма“? Не? Засрамете се. Да опитаме друго. Кога за последно знаехте какво точно искате да учите? Какво точно да кандидатствате? Кога за последно бяхте абсолютно наясно какво точно искате да работите? А кога за последно бяхте категорични? Ще слагаме ваксини на детето – няма да му слагаме. Месото е вредно. Месото не е вредно. Веган пица или мактост? Взехте ли решение вече?

Скоро гледах интервю на великата Анета Сотирова в Майсторски клас с Лилия Маравиля. Анета Сотирова каза, че е изумена, че в момента всички красиви момичета си приличат, и сподели, че по тяхно време – разбирай великите години на нашето кино, – ако някоя дама дори малко наподобявала друга, това било толкова обидно, че веднага трябвало да бъде избегнато. Как да определим днешната картина тогава? На време, в което знаем толкова много за дребните неща и толкова малко за големите. На дни, в които много добре знаем как да изглеждаме „модерно“, как да сме в крак с последните тенденции, изрази, партита, културни събития, но не сме толкова наясно какви искаме да бъдем, с какво да се занимаваме и т.н.

Знанието за дребните неща ни дава илюзорна увереност, че сме супер. Успехът ни в избора на точните обувки с точната рокля и безупречния вид в офиса ни носи удовлетворение също толкова голямо като това да се разхождаме с тренди широкопола шапка в Борисовата градина, пиейки артистично бълвоча си от Старбъкс точно като в Инстаграм кадър. Безценно усещане! Опитвайки се обаче да вземем от всичко по малко – коса като на готината влогърка, професионализъм като на оная колежка, изказ, като на нашумелите актриси от сериалите и поведение като на зарибените парти мацки – толкова много се оплитаме в това „имане“ на хиляди малки неща, че изпускаме голямото „нямане“ на основното нещо. Коя/кой съм? Какво искам да правя?

Някак си забравихме, че е ок да изглеждаш якo, ако и се занимаваш с нещо смислено. Визията е малък бонус към моженето, а не обратното.

Записваме висше образование, колкото да запишем нещо и колкото да разхождаме тренди тоалетите си като в сесия от социалните мрежи пред колегите в Университета. Работим нещо, колкото да може в петък вечер да покажем на всички в клуба „истинското си готино лице“. Живеем, вземайки от социалните мрежи по малко, по много, за да може да го докараме адекватно за показване. Но истината е, че то остава точно такова – става само за показване и все по-малко за използване. Тенденциите се налагат от този, постигнал нещо. Когато велик музикант, певец, актьор, писател, мениджър и т.н. ходи с бяла фланелка и дънки и това стане хит, е не защото той е заимствал от стилиста си готиния аутфит, а защото го носи – човекът, постигнал нещо. Името му продава, то създава тенденциите. Но за да дойде това име, човекът е влагал много в една-единствена мечта, цел, професия. А не е взимал от всякъде по малко и накрая – нищо. Едната визия и емоционална интелигентност колкото на новородено канарче не градят живота, скъпи съотечественици. Затова „култовият“ статус „може да съм всякакъв, ама поне съм себе си – естествен съм“ е неестествен. Естеството е да влагаме в себе си по много от качествените големи неща, а малките сами ще дойдат – с матово червило или не. С хайлайтър или без, с контуриране или не. Голямата картина му е майката, а не средствата, вложени във визуалните ѝ характеристики.Тhink about it!

А ако искаш да вложиш в себе си кино знания – виж един билет, отварящ всички врати.