Благотворително събитие с прожекция на късометражни филми в кино „Влайкова“

Има мигове, които са толкова вълнуващи, че сякаш за момент времето спира. Един от тях е мигът преди началото на прожекция. Светлините изгасват, ти потъваш удобно в креслото и затаяваш дъх в очакване мракът да бъде победен от светлината на първите картини, постепенно изплуващи на екрана. Кино „Влайкова“ е едно от местата, провокиращо такива мигове вълнение, в които

една секунда трае цяла вечност и я помниш дълго.

И не, че друго кино е неспособно да ви подари подобно изживяване, но във „Влайкова“ дали заради чувството на сантимент, трупано през годините, или заради факта, че е най-старото функциониращо кино в България, сякаш само там, то се превръща в нещо толкова лично, ценно и истинско.

Не бих могла да сравня усещането, когато гледах филм пред екрана на компютър и преживяването да го видя отново от една седалка, разположена на балкона в киното – стратегическо място, което дава възможност да останеш насаме с видяното и да се потопиш в атмосферта на сюжета. В този смисъл, кинопреживяването насища спомена, подсилва го и го уплътнява със звуци, светлина и емоции. А кино „Влайкова“ прави момента още по-специален, заради цялата атмосфера, съхранена във времето, витаеща и изпълваща всяко ъгълче на това място.

Влайкова ни подарява точно тези мигове, които остават в сърцата ни дълго след края на финалните надписи.

И макар да е разположено на централна софийска улица, то някак остава скрито. Не се натрапва в очите с ярки постери и агресивни реклами. Не призовава и не моли за публика (макар искрено да се радва на всеки решил да му подари своето време). Но дори така, едновременно близо и далеч от шума и суетата на кипящия градски културен живот, то е там –  готово да ви приюти и да ви подари поне още един любим спомен.

А, за да разберем какво го прави толкова специално, трябва да се върнем назад във времето.

На 26 ноември 1925 Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае новостроящия се салон за устройване на ученически кинематограф, който след смъртта ѝ да се използва само за културно-просветни цели. Формулирано по този начин, завещанието не дава право на никого, най-вече на онези, проявяващи користни интереси към киното, да бъде ползвано за друго освен за пространство, което „да носи висша естетическа наслада и да възпитава младото поколение“.

„Влайкова“ е киното, което за добро или лошо винаги живее с духа на времето. А времето, в динамичния си ход, остава своите трагични и щастливи знаци върху неговата съдба. Едно от най-тежките изпитания е по време на бомбардирвоките над София. През март 1944 киното е изравнено със земята. Мечтата на Мария Влайкова е превръната в прах и руини. Но дори тогава, то оцелява.

През 90-те години, в синхрон със сменящите се политически режими и новите естетически настроения и моди, го чакат и по-тежки години, когато макар работещо, то не буди интереса на публиката, завладяна от съвсем други ценности и вкусове. А за днес – нека кажем, че ситуацията е доста по-оптимистична. Но въпреки това, оставаме със затаен дъх.

Кога ще е следващият удар и ще успее ли киното да се изправи и след него?

Затова когато пътищата ви случайно или напълно съзнателно, се пресекат с кино „Влайкова“, спрете и се вгледайте в него, помълчете си заедно, а после влезте и се настанете удобно във фоайето или в салона.

Защото пред вас стои история, чиято първа буква поставя Мария Влайкова през далечната 1925, но която всеки един от нас продължава да пише и гради.

То ще ви разсее от грижите, ще се постарае да ви отведе в нови светове и неусетно ще ви накра да се връщате там, защото притежава онази магична притегателна сила, на която е способно само киното, което съхранява и разказва истории.

А повод да посетите кино „Влайкова“ бихте могли да имате и през идващите топли майски вечери: В навечерието на своя 95-и юбилей, на 20 май от 20 ч., зрителите ще могат да се насладят на прожекция на късометражни филми, подбрани от Кинематограф.БГ. Филмовият подбор включва 4 български и 3 чуждестранни заглавия, а основната тема е мобилният телефон – както винаги в духа на времето!

Събитието е благотворително и целта му, освен да допринесе за ремонта на покрива на киното, е за пореден път да изкажем нашето благодаря за усилието и смелостта на Мария Влайкова и на всички онези хора, успели да съхранят киното през годините като духовно и културно средище, превърнало се и в едно от най-приятните места за срещи… особено през идните пролетни люлявкови вечери.

Дами и господа, настанете се удобно, очаква ви истински духовен празник за сетивата!

Икари 2021: триумф на театъра

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.