Какво може да се случи при едно излизане, без то да бъде фатално

Лошата първа среща обикновено е последна, освен в много редки случаи. Точно в тези лични истории на приятели се разровихме, за да компилираме най-куриозните и неочаквани обрати на съдбата – любовни случки, чийто старт е бил кошмарна романтична среща. Правописът и граматиката на разказвачите са запазени в оригиналния им разказ.

Ето няколко скандални истории с кошмарни първи срещи и хепиенд:

„Веднъж са ме водили в заведение за бързо хранене, няма да му казвам името, ама е много гадно. Момчето се оказа, че се шегува. Това му бил тестът за кифли. Издържах го и бяхме гаджета. Иначе и приятелки са ги водили на подобни места, без да е било хумор. Много тъпо.“ И. Л.

„Имам една детска история. С една мацка се разбрахме да излизаме, направихме си среща, аз обаче тъпака не бях измислил къде да ходим и почнахме да се въртим по улиците. Беше нещо като ноември, кучи студ. Завъртяхме се около час, не успяхме да си изберем никое място. Накрая тя каза, че ще си ходи. И на изпращане, на спирката, такава беше: „Пак ми пиши, ама тоя път айде да си измислил какво да правиме, а?“. Аз се мотивирах и не спрях да изскачам със супер изтрещели оферти. Така де, станаха нещата, ама леко с фал старт.“ Ч.В.

„То не беше точно среща, ама се засякохме по баровете и си изоставихме компаниите и продължихме да си бръмчиме заедно, кръчма подир кръчма. Накрая такива се поцелувахме малко, аз живеех по близо, тръгнахме към нас, качихме се по стълбите, щото аз бях в центъра на шестия етаж без асансьор и хоп – изненада. Оказа се, че съм си затрил ключа някъде. Върнахме се по стъпките си, ама намерихме само кисели хора да си чистят баровете.

Накрая тя ме приюти в Младост, уж за една вечер, аз така и си останах да живея има няма три години. Живот…

Л.С.

„Ох, един ми вика аре бири-мири паркче-маркче, ама ми се стори много спрял и аз айде, уж ще си ходя с последно метро. Той влезе да ме изпрати, ама долу вече бате беше само на нули брояча, земи тая прецакня. Аз такава бях дай тия пари за такси до квартала по окей да си ги изпия и си зехме една водчица. Да ти кажа на бутилка водка пича вече не ми беше толкова спрял. Накрая бяхме гадженца даже нещо. Ама така като се замисля сега, баш си беше спрял хаха“ М.И.

„Веднъж едно момче реши да ме заведе на купон и се оказа, че е партито на един пич от съседния клас, който не ме е поканил, защото мислел че съм смотана. Цялата ми компания беше там, супер окуърд стана, все едно се натресох, аз тотално спекох. И този, да покаже че всъщност е готин, почна цяла вечер да се грижи за мене, да ми налива уискита, да ми говори. Накрая се разбрахме даже да излезем и преди да се усетя бяхме гаджета.

Не беше постановка, съвсем искрено си стана като по американските филми.

Почнахме с омраза и си стана любов.“ Н.П.

„Така… Запознаваме се в тиндър, разбираме се да се видим. Аз си представям среща тип формалност и да се награбваме, защото беше миналата година, насред пандемията и нямаше къде да се ходи, защото всичко беше затворено. Виждаме се през деня в парка, на майка си в дивия, аз вече почвам да се притеснявам тука ще ме отвлича ли, секс на открито ли ще правим, порно с дрон, де да знам, всичко ми мина през главата, ма нали съм дора дъ експлоръ, там съм бате няма мърдане. Идва човека с пикник пособия пълен комплект чаши за вино, покривки, тирбушони, тапи, одеалца, направо умрях. Беше се подготвил все едно с Меган Съсекска ще излиза, не с мене. Естествено запука няма такъв дъжд и се крихме под дърветата и се завивахме с покривки, а пикник комплекта стана пълен леш. От нямане накъде продължихме у нас. Накрая си стана баш както си го представях. На пикник тръгнал да ме води, мамин сладък.“ Л.Л.

„Среща с познат на познати, уж сериозно момче. Оказа се, че няма кеш в себе си, а картата не му я приемат на бара. Ние вече бяхме пили бира-две и нямаше логика да ходим тепърва да търсим банкомат, та почнах аз да черпя. Шотове, както си трябва.

Накрая ми изпихме всичките кинти, а той стана много палав и аз тръгнах да бягам. Няма братче –

качи ми се в таксито и го изоставих насред София, в средата на нищото. Сигурно се е прибирал пеш, не знам, не мислех тогава. Ама това не го обезкуражи и пак излязохме и после пак и така… Глей кво стана, вече толкова време.“ П.Д.

Тук сме събрали 50+ причини да обичаме слънцето

Пусни се в Tik Tok с нас.