Битката между любовта и страха се води на много фронтове...

… Била е сред нас и в миналото, и в настоящето, та даже сигурно и в бъдещето. Може би никога няма да спечелим войната, но защо пък да не спечелим един двубой в повече?

Вярвам, че хората реагират на заобикалящата ги среда по два начина. Въпреки че сме толкова добре развити (надявам се повечето) духовно, емоционално и поведенчески, наистина съм голям защитник на идеята, че един човек може да реагира само по два начина. Единият начин е дълбоко вкоренен в човешката психика и може би точно с негова помощ сме оцелели и до днес. Говоря именно за страха. Това магично състояние на духа, често използвано от много хора в нашето всекидневие, води до две последици. Чисто по животински да се борим, противоречим, да атакуваме и другата последица, много актуална в днешно време – да избягаме. Да избягаме от проблема, да си съберем багажа и връщане назад никога да няма. Тези два механизма може би произтичат от инстинкта ни за самосъхранение при заплаха или може би просто са успоредно свързани с голямото ни его, самочувствие и висока самооценка. Понякога с покритие, понякога без. Кое от двете точно е, не знам.

Ще се наложи да си изградиш този отговор самостоятелно.

Вторият начин, по който аз и ти реагираме, може би в много редки ситуации, за съжаление е от любов. Не говоря само за романтичната, леко сладникава холивудска представа за любов, а за една любов, малко по-мащабна, която изпитваме към всички близки до нас хора, понякога дори и към хората, които ни въвличат в кофти ситуации в настоящето, но споменът за тях е толкова сладък.

Този начин за справяне с проблема в моята представа се гради върху това с любов и позитивизъм да отвърнеш на страха и на негативното. Да останеш, да не си тръгнеш. Да приемеш проблема такъв, какъвто е. Дали ще е изневяра, предателство или просто постъпка, която те е наранила дълбоко, това не е от значение.
Изборът за любов се състои от това да приемеш, да продължиш напред, понякога дори да забравиш.  И за финал, на последно място, може би най-важното – да простиш.

Важно е да приемеш човека срещу теб не само като кофти емоция, която ти носи, а като съвкупност от качества. Припомни си всички хубави, прекрасни неща, които точно този човек е правил за теб. Припомни си делата му, които са довели до твоето щастие в определен момент в миналото. Заслужава ли си да отхвърлиш всичко това заради една „грешка в системата”, заради просто един човешки провал?

Хората сме странни създания. Грешим, бъркаме, нараняваме. Всички ние го правим.

Ако смяташ, че ти не си от тези хора, моля те, звънни ми. Искам да знам тайната рецепта.

Понякога нараняваме най-близките си, понякога те нас. Нека малко повече прощаваме. Нека да останем, да не стягаме багаж, да продължим напред и да изоставим грешките в миналото. Нека да кажем „не” на страха. Нека избираме любов малко по-често.

Ето нещо за свободата и щастието.