" Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа."

Един ден порой наводнява село Долна Мъка. На следващата сутрин младото момче Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите „Не смей по-натам да прелистваш!“.

Макар дневникът да съдържа предупреждение,  вече повече от 40 години читателите затаяват дъх и продължават да разлистват „тетрадката“ на Левачко, разказана и написана от перото на Йордан Радичков в неговия втори роман „Прашка“. 
 

Пренебрегван от критиката преди 1989 година, често недолюбван и неразбиран, романът обаче продължава своя живот през годините. 

През 1993 година „Прашка“-та на Йордан Радичков е извадена от прашните лавици на историята от ръцете на театралния режисьор Иван Добчев, за да заживее своя нов живот на сцената на „Сфумато“. 

Сега книгата се появява с новото си издание и прекрасната нова корица на художника Ива Димитрова. „Прашка“ ще бъде представена именно от професор Добчев на 31 януари от 19 часа в Дом на киното. След краткото представяне посетителите ще могат да видят единствения документален филм за Радичков „Черказки хроники“.  В него Радичков говори непринудено за театъра, киното, литература, народните вярвания и народната психология. 

„Прашка“ заема особено място в историята на българската литература. В периода, когато романът се появява, на дневен ред са големите позитивни герои на социалистическото време в България. Именно по това време Йордан Радичков решава да разкаже една сякаш истинска история за нерадостния живот на едно подрастващо момче в немотията на българското село. 

Запознатият с живота на Радичков читател ще се изкуши да прави паралели между лирическия герой и автора. Нима не можем да намерим нищо общо между Левачко – самотно момче от малко бедно българско село, което започва да пише, и първите стъпки в живота на Радичков? 

Настоящото издание съдържа и послеслов от автора, написан през 1994 година. Ето и малка част от него:

„С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки "Прашка" преди близо двадесет години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях "С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!". Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа.

Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им! 

Книгата "Прашка" излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият начин на живот, когато положителният герой се бе така дебелашки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и ако случайно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев казваше, че магаретата изяждат зобта на конете! 

Но само тогава ли магаретата ядеха зобта на конете? 

Мигар сега не я изяждат!“

Представянето на „Прашка“ ще се състои на 31 януари от 19 часа в Дом на киното. Билетите за прожекцията на документалния филм „Черказки хроники“ са на цена от пет лева и вече могат да бъдат намерени на касата на киното. Самото представяне ще бъде преди прожекцията.  

Ето какво ти препоръчваме да прочетеш.