Ако неделята те е хванала за гърлото - дали от самота или от безтегловност, пусни го ето този плейлист и си сипи един малък бърбън.

Вкусът от екзистенциалните кризи си е все същият открай време (сладко-кисел, ако питаш китаец) и затова неделите са специални – дали ще ги споделяш с някого, дали ще тънеш в завивките, или ще се къпеш в шампанско – въпросът е да разполагаш поне с добра музика за фон.

Не очаквай да рецитирам нещо заучено от оповестената вече информация за концерта на Sevdaliza, има достатъчно.

В главата ми на рипийт е Hero, I can never make you love me, стига ми за вдъхновение на тези пет реда.

Музиката, вярвам, като всяко изкуство е повече усещане (бел. ред. – вътрешно, ако някой има нужда от уточнения), отколкото голословия или претенциозни ревюта, обосновани я на елементарни познания, я на порив да се харесаме на хората.

Тази, нейната музика е чувство. Не убеждавам никой я харесва и не натрапвам музикалните си предпочитания, защото първо – никой не е длъжен да има вкус, и второ – не е някаква масовка, направена за посредствени ушенца. Не съм и сноб, просто Sevdaliza е извън рамката, а гласът й –  като следобеден секс, като самотна вечер, като нещо с извънреден чар.

Трудно се описва музиката й – представи си усещането от едно малко по обяд, мирис на дъжд, замаяна глава в задимен клуб, чисти чаршафи в уморен ден, чакано докосване, лек транс на летен фестивал. Все някакви секси неща. Понякога е бившето гадже на сегашното ти гадже. Понякога е долното ти „аз“, което мисли за друг, когато си с някой друг. 

Абе… бива си я.

Хайде, сипвай си едно, пускай го този плейлист и ще се видим на 10 февруари в ДНК.

Не пропускай концерта на SEVDALIZA на 10 февруари в зала ДНК.