Нещата от живота

Любовта и бракът невинаги вървят ръка за ръка.

Бракът, казва Казанова, е гроб за любовта. Ще кажете – не му е провървяло. Може, но отвъд романтичните представи за цветя и рози, палачинки в събота сутрин и весели деца, които ви будят с усмивка, бракът означава много повече. Виждала съм и успешни бракове, които успяват да преборят разрушителното ежедневие и да го превърнат в празник. Виждала съм семейства, които успяват да запазят целостта си въпреки унищожителната сила на годините, които засмукват всеки от нас като водовъртеж и само най-човечните успяват да се измъкнат невредими, макар и с множество прободни рани. Бракът е като плаване в необятно море – понякога бурно, понякога спокойно. Можеш да стоиш на палубата и да се радваш на красотата на червения залез, който потъва в бездната на водите, докато държиш ръката на любимия и двамата интуитивно си мислите едно и също – колко е красив животът, когато има с кого да го споделим. Понякога обаче бурите заплашват да обърнат лодката, а тя сякаш все повече се смалява и ти става тясно. Тогава си мислиш: защо позволих да се обгърна с решетките на този брак, който ме задължава да остана и да премина през чуждите мъки, без да имам право на отказ….

Бракът е подложен на изпитания ежедневно и се доказва с дребните неща, които разкриват – готови ли сме на жертва и какъв е смисълът в това. Но не за неизмитите чинии и за бързо доскучаващия секс на брака искам да говоря, а за смисъла да се събират двама души. Майките и бабите ни и сега, следвайки социалистическия модел за устройване на живота, продължават да ни натякват, че трябва да се омъжим НАВРЕМЕ.

Мъжете не пришпорват толкова, тъй като държат синовете им за себе си, а когато дойде време, желаят в семейството да дойде добро момиче, което да угажда на синчето им, а и на тях самите.

Все пак диригентската палка трябва да държат те – милите свекърви. Но за младите момичета е много важно да ги оженят, колкото може по-скоро. Да не останат стари моми, казват. Причината за това бързане обаче се корени много по-дълбоко от привидната майчина грижа. Ще говоря за българската жена и нейното мислене, обобщавайки един твърде разпространен неин образ у нас. Тя желае дъщеричката ѝ да се омъжи за мило момче, което да помага на семейството, да изхранва жена си, да поддържа старите имоти, с които родителите ѝ вече изнемогват, да си правят семейни вечери, включващи цялата рода, да им се роди детенце, което бабата да възпитава, понеже знае по-добре, и най-вече новопокръстената като баба да командва, командва, командва… Сигурно и вие избягвате роднинските вечери по същата причина. Но слагането на пръстен не е гаранция за осигурен живот, както си мислят соц родителите ни.

За жалост милите майки често са причина един брак да не просъществува. Те се намесват във всичко в живота на двойката, те трябва да знаят къде ходят, какво вечерят, как ГО правят и задължително да дават съвети. Ако пък младото семейство има нещастието да живее при родителите на единия, то кошмарът е пълен. 90% от браковете в България се рушат именно заради това – намесата на роднини във взаимоотношенията им. Имам милион примери за това. Още нещо, което е основна грешка и на майката, и на дъщерята, която бива възпитавана от малка, че мъжът трябва да я храни, да ѝ осигури жилище, кола, обиколка на света, да готви, чисти и на всичкото отгоре да няма право на мнение. Е, чудесно, с такива изисквания никой мъж не би се справил. Мъжът не ни е длъжен за нищо. Отговорността за вашето щастливо съжителство е еднаква и за двамата. Бракът изисква да сте от един отбор и да си поделите игрището според силните страни и на двамата. В противен случай Казанова е прав.

Слагането на подпис е напълно ненужно днес. Той не е гаранция за любов, нито за щастлив живот. Ако двама души са избрали да вървят по един път, тях ги свързва нещо по-голямо, нещо божествено и те ще бъдат заедно, защото са си казали един на друг, че се обичат. Подписът само поставя окови. Онова, което ни свързва с другия, е невъзможността да живеем без него. И ако наистина искаме да градим нещо трайно и красиво, би трябвало да изключим всякаква външна намеса, защото никой не може да бърка с мръсни ръце в една любов. Тя трябва да съществува с усилията на двамата… и на Бог. Една любов не се нуждае от брачен съюз, за да съществува. И не сме длъжни да минем под венчилото между 20 и 25. Защото животът не се върти около брака – имаме милион други неща за вършене, а най-вече да живеем.

Виждала съм и сполучливи бракове… но повечето от тях се превръщат в институция, тъй като са натоварени административно. Любовта не е и не може да бъде фирма. Когато встъпваме в брак, трябва да имаме това предвид и да го правим не формално, а така, както се твори. Сътворете любовта си!

… И живейте страстно и в хармония със себе си!