Как да не си развалите настроените, докато пътувате на мечтания трип

Дойде сезонът на екскурзиите, а с него и неизменната драма със споделеното пътуване. Роуд трипчето е едно от приключенията, които могат да останат като незабравим спомен за една компания, но и също така да поставят всяко приятелство на изпитание. Как да мине пътуването без кръвопролития? Рецептата е една – всеки в превозното средство трябва стриктно да спазва правилата за возене и да не бяга от задълженията си, описани подробно по-долу. 

Живеем във вълнуващо време, когато придвижването от точка А до точка Б е по-лесно и безболезнено от всякога.

Навремето от София на море се ходеше с керван от коли като тези на пилигримите в Дивия Запад, пътят беше 12 часа, без климатик, без радио, с по две туби бензин и вода в дамаджана. И никой не смееше да се оплаква. Сега сме се разглезили и въпреки че със съвременните коли придвижването е като телепортация, пак намираме за какво да мрънкаме. А изразяването на недоволство в затворено пространство при висока скорост има ефекта на нагорещяване на флакон от дезодорант – експлозията е гарантирана. 

Правилата на роуд трипа са най-различни, но едно е универсалното – не бъди дразнител и се дръж като нормален човек. 

Защото всяко ексцентрично поведение в колата като усещане се умножава по десет и накрая може да доведе до изваждане с груба сила и изоставяне на пътя в средата на нищото. 

Виж повече: Бай Ганьо под прикритие

Напук на популярното мнение, най-важният човек в колата е шофьорът – той е капитанът на този малък кораб в океана от пътища, които трябва да се преодолеете, за да стигнете до мечтаната дестинация. В морето всеки капитан има абсолютна власт – той може да се разпорежда с живота на екипажа както намери за добре, стига това да допринася за благото на експедицията. Шофьорът има право да реши къде е сборният пункт за потегляне и обикновено го прави – често избирайки бензиностанция на майка си в дивия, до която таксито ти струва половин билет до морето. После, ако е готин шофьор, той започва пътуването с напитка и шега, а ако е от типа кисел състезател – с мрънкане, че вече закъсняваме. Залагат се таргети, определят се пиш стоповете по маршрута и се избира локация за хапване. Още на излизане от бензиностанцията планът се променя, защото някой е забравил да пазарува и е пропуснал да се облекчи. Спира се на следващата бензиностанция и на следващата, и на следващата и така до края на света. Колкото и да се опитва да компенсира с каране между колите стил Need For Speed, шофьорът не може да компенсира, затова се предава и почва да кара като бабичка след концерт на Веско Маринов – бавно и с доволна усмивка. Все пак 

шофьорът има една основна задача – да стигнем докъдето сме се запътили, без да правим спирания в „Бърза помощ“. 

Той гледа пътя, върти волана и въдворява ред. Шофьорът е възрастният човек в кола, пълна с малки деца – когато той кресне, настава тишина и всички гледат гузно през прозореца. 

Пасажерът на мястото до шофьора е вторият по сила в колата.

Той не само е дясната ръка на водача, той също така има непрекъснат и необезпокояван достъп до музиката, което го превръща в човек със завидна власт. Той може да ви накаже жестоко с неподозирани песни, така че винаги трябва да сте любезни с него. Също така пасажерът се занимава с навигацията и от него зависи дали ще карате по магистралата 
или напряко през някое село с двуметрови кратери по пътя. Шофьорът е толкова зает да мисли за живота си и да се старае да не ви убие, че няма нерви да се занимава и с разни там карти-марти. Да си на това място е доста сериозна отговорност – 

един погрешен завой в маршрута и всички те мразят, едно неподходящо парче в микса и вече искат да те свалят от власт и да те линчуват с влачене зад колата. 

Никога няма да успееш да угодиш на всички, така че ако си набеден за диджей, трябва да играеш в защита – опитай се да не ги вбесяваш едновременно. Също така човекът до шофьорското място има една основна функция и тя е да краси колата с широко отворените си очи. С други думи – не трябва да заспива. Има един интересен феномен при човешките състояния и това е тяхната пощеливост – ако на някого му се дреме, той предава тази приспивателна енергия на хората около себе си. Има пасажери, които още с настаняването си захъркват – за ужас на всички в колата. Такива хора явно вярват, че боговете ги обичат много.

Виж повече: Ще пътувам както си искам!

Най-добре е изборът на шофьор и пасажер да бъде демократичен – зад волана се слага човекът с най-голям опит и желание за каране, а до него този, който не млъква и знае всички песни на света, така че дори радиото да попадне в дупка, той пак може да изнесе забавлението на плещите си.

Хората на задните седалки са в една особена позиция – ако колата е голяма, те са супер ВИП, ако е скромна малолитражка, са мега онеправдани. 

Те могат да участват в тази микросистема единствено в хранително-вкусовия сектор – да раздават нещо за гризване и напитки. Могат да се опитат да мрънкат, че им е тясно или скучно, но рискуват да скъсат нервите на всички в колата и да прекарат остатъка от трипа в багажника. Децата по филмите се избиват кой ще се вози „шотгън“ на предната седалка, но при нас истинската гъзария е да си пасажер отзад. 

Нямаш отговорности, няма изисквания към теб, спането не просто е опция – всички го очакват и приемат.

Даже не се налага да участваш в разговора, защото за шофьора ти си просто глас, някъде там, далече-далече. 

Има няколко правила обаче, които са универсални, за да запазите добрия тон в споделеното приятелско пътуване: не свини колата, преди да свалиш прозореца – помисли, преди да пуснеш тъпо парче – дълго си помисли, когато пазаруваш на бензиностанцията – помисли за всички, и най-важното: в края на пътуването помисли за имиджа си и не се прави на луд за парите. Никой не обича скръндзите, това е доказан факт. 

Убихме ли пътуването на стоп?

А ако не мърдаш от София и ползваш само градски транспорт – ето ти 7 начина как да пътуваш безплатно.

Гледай новото ни видео за трите топ места за брънч в София?!