Back to classics.

Литературата, тази вълнуваща муза на музите. Вероятно както за мен, така и за теб топлеща е мисълта, че с януари идва новото начало, интересните идеи, големите любови, здравословното хранене, преследването на мечтите и прочие и прочие… Извън този балон обаче времето не е нищо повече освен една абстракция. Януари не е нищо. И понеделниците не са нищо. Луната и слънцето се редуват и ако има нещо, което ще се случи, то няма да е, защото 2018 така е решила, а единствено поради причината, че вероятно ти си посмял да излезеш извън релсите. Все пак нека очакваме нещо хубаво и нещо различно. А тези, които смело и безотговорно няма да влагат цялата светлина на енергията си в надежди за януари, знаят, че големите писатели вече са го изговорили. Изплели са с думи всички истини и лъжи на земята. Срещнали са всеки вид любов. Самоубили са се. Изгнили са от алкохол. Мислили са. Чакали са. Хвърляли са се под влакове. Умирали са в дълбоки басейни и всичкото страдание заради едничкия проклет живот.

Съвсем скоро някои от най-великите световни пера ще се завърнат с нови лица, за да ни кажат отново своите истини.

Вирджиния Улф кротко, тихо и смирено ще пристигне още на 5 януари, за да прегърне всяка една крехка жена, стаила у себе си таланти, желания, идеи. Есето "Собствена стая" ще се появи, за да припомни, че жената има необходимостта и правото да разположи удобно ума си в свое лично пространство. Да съблече дебелата шуба на всички предразсъдъци, да я захвърли небрежно на пода и да остане само по убеждения и мъдрост. Текстове като този са толкова вечни и толкова важни. И трябва да се преиздават отново и отново, за да бъдат своеобразно напомняне за онези идеи, които избягваме в толкова забързаното си и улеснено ежедневие. Вирджиния е танц на женствеността. Еманация на модерния феминизъм. Не писателка, а писател!

„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Редом с чистотата на прозата в библиотеките трябва да стои и изяществото на поезията. Един от върховете в световния стих е Пабло Неруда – чилийският властелин на перото, който е сред най-знаменитите писатели на ХХ век. Онзи, според когото не можем да избегнем смъртта, но можем да удавим мъката от живота в любов. Неруда, който обича до отчаяние и побъркване. Рисува бавно любимите си, като ги потапя нежно в цветовете на думите си. Неруда, който обича да се крие зад смеха и да вдишва и издишва само и единствено вдъхновение и поезия. 

Съвсем скоро се оглеждай в книжарниците за ново издание на поезията на чилийския колос.

"Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища… вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия."

И ако има писатели, които са подкожни, болезнени, раними и водещи до пристрастяване, то това са тежките руски класици на XIX век. Иван Тургенев е този, който смело и красиво продължава литературните традиции, положени от Пушкин и Гогол. Подава ръка на руската проза и я издига на изцяло нов етап. Топлината и силната наситеност на емоционалността придават на романите му специфичен почерк, който не може да бъде сбъркан. "Първа любов" е една от най-впечатляващите му творби и само след няколко месеца ще се появи в ново книжно тяло, за да ни отведе в едно далечно лято в семейна крайградска вила, където един юноша бледен оставя сърцето си на златния поднос на обаятелната княгиня. Увлечение, което е обречено още от своя първи миг на сътворение. Увлечение, от което ще боли така силно и непреодолимо…

"Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година."

Не съм сигурна какво точно да чакам в 2018. Ще боли ли, ще е смешно ли? Ще дойдат ли под ръчичка голямата любов и голямото щастие, или още ще се бавят? Знам обаче, че когато и да вляза в книжарница, ще се почувствам у дома и ще открия нещо свое. Нещо, което да ме прегърне. В което да се изгубя. Знам, че ти също ще намериш своето там. Просто гледай внимателно и следи новите заглавия. Има какво да ти кажат.

Ето и още интересни книги.