Дневник на хейтъра: Коледа
10 неща, с които най-светлият ни празник ни побърква
Ах, Коледа… миризма на мандарини, на канела, на домашно приготвени курабийки… на бензин по натоварените магистрали и багажи, все едно не се прибираме за малко, а се връщаме завинаги в прашасялите и вече остарели наши детски стаи, по чиито стени все още се виждат остатъци от плакатите на Backstreet Вoys и Рамбо. Това е най-прекрасното време от годината? Ах, не. С всичките прекалени очаквания, напомняния, че трябва да сме добри и щедри, и досадни родителски въпроси и натяквания, когато се прибереш, не всичко е „радост” и „веселие”. Ето и десет неща, които могат да побъркат всеки един хейтър по Коледа!
1. Ще бъде ли „бяла” Коледата… няма ли да бъде…
Тъй като по Коледа няма кой знае какво да се дава по новините, не минава и едно предаване по телевизията, в което да няма дълги и разточителни интервюта със синоптици, които с помощта на кристална топка, щипка сол и лъжица черен пипер да не гадаят дали ще има сняг по Коледа или и този път… не. След като не живеем в Канада, не виждам какво странно има в това да не очакваме, че на 25 декември ще газим в пъртини сняг, все едно сме във филма „101 далматинци”. А и кой иска това чак толкова много?
2. Блъсканицата в супермаркета
На 25 декември съм убедена, че всеки човек освен мен е взел коледен бонус и че парите, които е получил, ще се самозапалят и изчезнат яко дим, ако не бъдат похарчени точно и само по Коледа. Затова ли се нарича „коледен” бонус? И ако сте забравили и вие да си напазарувате два дни преди това, на 25-и сте вече един от онези нещастници, полагащи отчаяни опити да си избутат път с количката през група биещи се за последното газирано вино на промоция озверели пазаруващи.
3. Да опаковаш подаръци
Никога не ме е бивало в курсовете по ръчен труд и мисълта да се зарина в опаковъчна хартия, панделки и лентички ме ужасява като 3-часов български филм.
Цялото подрязване, сгъване, борба с тиксото, чийто край все бяга – изглежда, сякаш това ще продължи цяла вечност. В един момент си сипваш чаша вино и започваш да пиеш, да опаковаш, да пиеш, да опаковаш и накрая само пиеш.
4. Тайният Дядо Коледа
Размяната на подаръци в офиса е единственото по-неприятно и досадно нещо от физиономията на радост и фалшив смях, с които приемаш ключодържателя или вибратора, с който е решил да те изненада остроумно твоят „Таен Дядо Коледа”. Защо трябва да се занимаваме да даваме гаден, зле опакован подарък на колега, когото почти не познаваме?По-добре да излезем всички, да се напием заедно и да се опознаем.
5. Семеен обяд
Семейният обяд на Коледа със семейството е съвременната форма на мъчения и инквизиция, чиято цел в крайна сметка е същата – да си признаеш всичко. Срещаш ли се с някой? Защо не се срещаш с някой? Кога най-сетне ще си смениш работата? Как се оправяш с мизерната заплата? На 42 си и още искаш заеми от вашите? Безкрайните въпроси и мнителните погледи, които следят 5-ата бира, която си отваряш, те кара да помечтаеш небрежно за първия работен ден.
6. Целият ужас по пътищата
Ако има една полза от трафика по магистралите, блъсканицата във влака и отложените полети, то тя е, че започваш наистина да вярваш в Господ. След като в крайна сметка единственото нещо, което ти остава, е да се молиш. Тази колона да помръдне. И това е смисълът на празника, нали? Да повярваш в чудеса.
7. Цялото фукане в интернет с коледната украса.
Всеки споделя своята снимка. Никой не се интересува от твоята.
Не искам да звуча като Гринч, но всички украси изглеждат еднакви.
8. Огромните чаши с кафе на безбожно високи цени
Огромно количество захар, канела и захарни пръчици се изсипват сякаш с кофи в огромните чаши кафе, които ни пробутват в мола, когато просто искаме да се скрием в някое нормално кафене, да запушим уши и очи и да си починем от цялата тази лудница. Е, когато си дал 10 лева за чаша кафе, не ти остава нищо друго, освен да се откажеш от вечерята. И обяда. Но пък… още по-добре, нали и без това по Коледа само дебелеем.
9. Среща със стари приятели
Понякога няма нищо по-отчайващо от срещата със стари приятели от училище, когато си си у дома по Коледа. След първите пет ентусиазирани минути на „Ей , на какво си заприличал”, „Не сме се виждали от 5 години”, „Имаме толкова да си разказваме”, разбираме, че всъщност нямаме какво толкова да си разказваме, а последните пет години от живота ни могат да се сумират в пет минути.
10. Да знаеш истината.
Нека си го признаем – в момента, в който сме разбрали истината за Дебелия весел човек, вече нищо не е същото. Ако можех да се върна назад в миналото и да срещна онзи, който ми каза, че Дядо Коледа не съществува, бих го праснала с един мощен в лицето.
редакторите
