Най-култовите пет романа на Амели Нотомб, измежду издадените у нас седемнайсет, които със сигурност ще я направят твоя любимка.

Амели Нотомб сама нарича себе си „графоман”. Тя не е типичен писател, пише по график и винаги в компанията на шампанско и белгийски шоколад. През 1992 година излиза първият й роман „Хигиена на убиеца”, след който следват над двайсет кратки романа, издавани всеки септември. Книгите на белгийката са сензация във Франция, а наградите не закъсняват. Винаги в определен формат от под 100 страници, нестандартен сюжет, чувство за хумор и неизменния й портрет на корицата, със сигурност си заслужава да се запознаете с творчеството на Нотомб.

Как обаче да се ориентираме откъде да започнем в това море от нейни книги? В следния списък съм подбрала най-култовите пет романа на Амели Нотомб, измежду издадените у нас седемнайсет, които със сигурност ще я направят твоя любимка.

1.       „Изумление и трепет”

„Изумление и трепет“ поставя проблема за изкачване по „стълбата на кариерата“ в Япония и съответно – слизането по нея. Тук Нотомб използва личния си опит от работата в голяма корпорация в Токио и описва както приятните, така и доста неприятните черти на японците. Всичко това обаче е „гарнирано“ с огромна доза хумор. Мнозина от феновете й поставят този роман като нейния най-силен и аз ги подкрепям с две ръце.

2.       „Козметика на врага”

Нотомб отново разбива клишетата с този роман, но тук виждаме по-тъмната страна на човечеството като цяло и на нас самите като свои собствени врагове. С висока ерудиция и талант Амели Нотомб поставя психоанализата под светлината на прожекторите.

Теми като вечния стремеж на човека към (само)разрушение, към наслада, човекът между егото и душевността – този по-философски роман поставя множество акценти за размисъл.

„При много хора е налице странният навик да обвиняват другите в това, че са им разрушили живота. Въпреки че самите те успешно се справят – без чужда помощ.“ (Преводът на книгите й у нас е от Светла Лекарска.)

3.       „Биография на глада”

Отново силно автобиографичен роман за детството и съзряването на Амели, която е белгийка, но от малка живее в Япония, после в Китай, а после със семейството си за три години живее в Ню Йорк и после в Бангладеш. И сред цялата тази пъстрота от емоции, гледки и нови преживявания Амели решава да гладува. Което й докарва един съвременен бич – анорексията.
Много интересна, духовита и въздействаща, тази книга на Амели Нотомб няма да ви остави безучастни.
„Така наречената ми свръхинтелигентност всъщност беше инструмент за постигане на наслада – изпитвах глад и си измислях светове, които, разбира се, не ме засищаха, но пораждаха удоволствие, съпътстващо глада.“

4.       „Любовен саботаж”

Нахакана, свежа и дори претенциозна на места – тази книга е глътка „свеж въздух” в морето от съвременна проза. Следвайки линията на автобиографията й, която поставих още в началото на този списък, „Любовен саботаж” се разказва от 7-годишната Амели. Като дете на дипломати тя описва поредното си ново настаняване – този път в Китай. Със своя безпогрешен, леко налудничав стил писателката описва любовта и омразата, егоизма и дори жестокостта на децата.
„Винаги съм знаела, че животът на възрастните е безсмислен. От пубертета нататък съществуването не е нищо повече от епилог.”

5.       „Синята брада”

„Синята брада“ е 21-вият мъничък роман, който грабва вниманието още от първата страница. Излишно е да се споменава, че е „римейк“ на приказката на Шарл Перо. 
Един сюжет почти само в диалог, който те кара да се подсмихваш на схватливостта на героите, но и да се замислиш над много от репликите им.
„Когато влюбването е вече факт, човек започва преговори със себе си с цел да разбере дали може да си позволи да изживее подобен абсурд.“

Творчеството на Амели Нотомб прилича на голям захарен памук – изпитваш удоволствие от консумирането му, оценяваш красотата му, но поглъщаш твърде бързо ефирните парчета, без да си се наситил, и след това усещаш, че искаш още.

Още интересни коментари за книги и книжни класации чети тук!