Пасваш ми по-добре от любим пуловер, когато дойде sweater weather time.

Има дни, в които се събуждаш и си просто малко крив, малко недоспал, малко закъснял за какво ли не и в теб се е загнездило едно усещане за хлад. Не искаш да занимаваш прекалено много околните с метеорологичните условия на емоциите ти, защото не е кой знае какво събитие, но за теб е напълно достатъчно да не искаш да си подаваш носа навън.

И единственото лекарство за подобни дни са едни хора, които могат да сгреят дори най-премръзналите и сумрачни мисли, надвиснали над климата, наречен “твое настроение”. Да прегърнат всичките ти видими и невидими кризи.

Хора-пу(love)ери.
Те са направени от точната материя, която те обгръща плътно, без да те задушава. Научили са се как да прикриват дребните ти недостатъци, когато започнеш прекалено много да се вглеждаш в тях (а само ти знаеш колко много можеш да се вглеждаш в тях). Изтъкани са от здравите влакна на добрите намерения и грижа, което прави присъствието им много по-дълготрайно от всякакви други неща, натрупани в гардероба на личното ти време и пространство.

И са точно, точно твоят цвят, онзи невъзможен нюанс, който ти пасва, сякаш е създаден за теб.

И като по чудо не се променя с годините. И нищо не избелява, не се раздърпва, не губи мекотата и формата си. За хората-пуловери времето не тече по начина, по който тече за останалите дрехи и хора в живота ни. Тяхната изработка е нещо различно. Нещо за ценители.
И как би могъл да ги замениш? Те са кашмирът, ангорската вълна, мохерът. Твоето лично малко празненство на сетивата, напомнянето, че си най-големият богаташ-баровец-паралия… когато става въпрос за най-близките ти хора. Там си успял да си подсигуриш най-значимия лукс. Да ги имаш и те да имат теб.

И е вярно, че понякога в най-горещите дни, когато въртиш света с пълна сила около себе си, си склонен да забравяш, че никога не е топло за прекалено дълго. Че хубавото време е до време. Тогава небрежно и неизбежно оставяш пуловерите на дъното на по-високите рафтове, не ги търсиш със седмици или месеци. Гмуркаш се в хора, които са почти прозрачни/грубовато изработени/прекалено ефирни/едносезонни. Примамен си от ярките шарки и свободата, която ти дават, но нищо никога не е като твоя си пуловер.

А пък той никога не ти се сърди и винаги е склонен да разбере подбудите ти да не го търсиш.

Стои чинно, чака спокойно, защото той за разлика от теб никога не забравя, че неотменно времето захладнява.
И тогава идва една от онези сутрини, в които единственото, от което имаш истинска нужда, е да се намърдаш в своя вечен пуловер. Да се почувстваш удобно. Да усетиш, че има някой, който е винаги на ръка разстояние, който винаги има време за теб, който е най-добрата компания за разходка (дори в дъждовни дни).
Да ти бъде напомнено, че най-важният sweater weather е този на душата.
Обличай я топло.

Харесваш ли българската музика?