„Това е изкуство, щом аз така казвам” част 2

Някои от най-въздействащите визуални пърформънси: aртистичност и талант в ритъм с красота

0 коментара Сподели:

През 1999 година британският визуален артист Марк Куин прави детайлна скулптура автопортрет от пет литра собствена замразена кръв. През 2012 скандалният петербургски художник Пьотр Павленски зашива устата си с дебел конец като символ на политически протест. Южноафриканският артист Стивън Коен се появява през 2013 година пред Айфеловата кула гол, ако не се брои корсетът, червените ръкавици и фините дамски чорапи, както и петелът, привързан с бяла панделка към интимните му части. Кое е изкуство и кое е самоцелно хвърлена ръкавица към общоприетото, с привкус на скандал, е трудно да се каже. Нека обаче разгледаме няколко класически образци за култови пърформънси.

4'33"  (1952) – Джон Кейдж

Американският експериментален композитор Джон Кейдж взривява музикалните среди през 1952 година с композицията си в три части „Четири минути, 33 секунди”. Творбата е за всякакъв вид инструмент или комбинация от инструменти, със забележката към музикантите да не свирят по време на цялата композиция. Кейдж вижда музика в тишината на залата, в покашлянето на публиката, в звука от наместването в седалките, шушукането, отекващите стъпки на напусналите помещението слушатели и т.н. Много дзен-будистко, каквито и уклони е имал самият автор. Важно е да се уточни, че при първото изпълнение на творбата на сцената излиза не кой да е, а виртуозен пианист – Дейвид Тюдор. Той изпълнява цялата „драматургия”, като 3 пъти отваря и затваря капака на пианото, следвайки трите части на творбата.

Реинкарнация на свети Орлан aka„Битка срещу вроденото”(1990 – 1995)  – Орлан

Орлан е френски пърформънс артист, която остава в историята с поредица от хирургически интервенции, или така наречената „Реинкарнация на свети Орлан”. Авторката използва тялото си като вид платно за пластичните намеси, които са всъщност отделни части от телата на някои от най-известните жени/музи въобще – брадичката на Венера на Ботичели, устните на Еуропа, очите на Диана, челото на Мона Лиза, носът на Психея. По време на операциите Орлан остава напълно будна, като около нея шестват танцьори, изпълнява се музика, чете се поезия и всичко това се предава на живо, превръщайки самите операции в отделни подпърформънси в бароков стил.

Костюмите, с които са облечени главните действащи лица, са дело на дизайнери от ранга на Пако Рабан. „Моята работа е битка срещу вроденото, непроменяемото, програмираното, Природата, ДНК и Бог!” – коментира Орлан.

 

Изстрел (1970) – Крис Бърдън

Крис Бърдън като автор е прословут с количествата болка, които си самоналага и изтърпява по време на своите пърформънси. Като върл противник на войната във Виетнам той цели да взриви комфорта на свикналото вече да става свидетел на болка, нечувствително общество. Аналогията е ясна – привидно самоцелното авто причиняване на болка е също толкова безсмислен акт, колкото е и една война. В станалата нарицателна негова работа „Изстрел” Бърдън е прострелян в ръката от свой приятел, докато същото е заснето от друг негов съмишленик. Всичко това се разиграва пред малка, избрана публика.

Рязане (1964) – Йоко Оно

През 1964 „най-известният на света неизвестен артист”, както Джон Ленън нарича съпругата си, за първи път поставя култовия си пърформънс „Рязане”. Йоко е кротко приседнала на сцената в най-хубавия си костюм. На членовете на публиката се позволява да се приближат и отрежат колкото и която част решат от нейната дреха. В този акт на разсъбличане и показ на женското тяло авторката поставя въпроса за действието/бездействието, за безучастното наблюдаване на нещо нередно, за отговорността, която носим като воайори на случващото се. Работата има също феминистки привкус – за опредметяването на жената в една игра, в която автор и творба са с разменени функции и роли.

Интересуваш се от мода и готина визия? Това е за теб.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *