Да се напиеш през седмицата е като да правиш секс в тоалетната – има чар, но не носи достатъчно удоволствие

И до днес си спомням един приятел от тийнейджърските си години, който беше 10 години по-голям от мен и, разбира се, възгледите ни за живота бяха много различни. На мен ежедневно ми се обикаляха баровете, а той все ми казваше „Не, мерси, не пия през седмицата. Може би презуикенда“. Тогава ми звучеше абсурдно, защото бях на 17, а пиенето за мен приключваше с 2 – 3 коктейла до 22 – 23 часа, а после трябваше да се прибирам.

След време разбрах, че като пораснеш, играта загрубява, пиенето също и най- лошото – махмурлукът.

Да, ама живеем във времето на различните графици, когато далеч не всички работим от понеделник до петък от 9 до 5 и все ще се намери някой ентусиаст, който да те подхлъзне да отидете на парти през седмицата, защото „не е за изпускане“. Или приятел от онези с неизчерпаемата енергия, за които тайно се чудиш дали не взимат някакви стимуланти, защото иначе нещо не би било наред с тях. Ако си от простосмъртните хора, които не смятат за лигавщина нуждата от поне 6 часа сън, следната ситуация със сигурност ти е позната.

Аз по принцип не пия много, но след две чаши вино ставам друг човек… а този, другият, колко пие! И съм със слаби ангели, заради които все си казвам, че ще се отбия някъде „за малко“, а накрая все става така, че ми остава малко време за сън.

Идва някой от приятелите ти, когото не си виждал от седмици, или друг точно днес има повод да празнува, или е с разбито сърце и иска да се напиете. Заминава на дълъг път или пък се връща. Има рожден ден, който държи да празнува на датата. По закона на гадостите редица подобни неща се случват все през седмицата.

Станалото, станало. Поддаваш се на желанието. Чаша вино, две, бутилка. Някой е донесъл от хубавото уиски. А пробвал ли си го този коктейл? Шотове? Добре, но само по един. Пет пъти! Поглеждаш часовника, часът е 2, а желанието за още шотове и разумът са в люта битка. Още едно Блъди Мери, желанието печели.

И все пак нещо не е наред. Да отидеш на парти и подобаващо да се напиеш през седмицата е като да правиш секс в тоалетната или да пиеш кафе в метрото. Има чар, но не е готино.

Не ти носи нужното удоволствие, защото знаеш, че можеше да е много по-добре.

Станалото, станало. Прибираш се вкъщи, навиваш алармата и още в мига, в който виждаш, че ще звънне след по-малко от 4 часа, разбираш, че утре ще съжаляваш. Четирите часа минават като 4 минути. Налага се да станеш, още ти е зле. Има лоша новина – днес не е събота. Още по-лоша – и утре не е събота. Правиш си двойна доза кафе и започваш да търсиш в Гугъл начини спешно да се пребориш с махмурлука, защото след час се налага да си на работа напълно адекватен. Трудна задача. Купуваш нещо мазно – баничка или дюнер с айрян! Нищо че иначе се опитваш да се храниш здравословно. Днес ти отиде диетата, а снощи парите. Отиваш в офиса и се молиш тази пародия по-бързо да свърши. Всичко минава като сън.

През деня спомените от снощи лека-полека се подреждат. Яде ти се супа, но няма. Мислиш си за всичко, което си казал, а не трябваше. Тогава беше щастлив, а сега не точно. Хората около теб са свежи и енергични и не те разбират. Точно в този ден всичката работа ти се стоварва на главата. И има извънредно събрание!? Казваш си, че повече няма да пиеш през седмицата. И вече чакаш с трепет не петъка, а срещата с възглавницата.

На другия ден се наспиваш и отново си добре. Звъни ти приятел за едно супер парти в любимия клуб. Казваш, че ще минеш само за по едно. Пиеш две чаши и пак се появява другият в теб, дето много пие. Сещаш се за предишния път и се смееш от сърце. Натам историята вече я знаете. Е, не е чак толкова лошо човек понякога да нарушава собствените си правила.

Интересуваш ли се от фотография?