Причините да не останеш сингъл са точно толкова, колкото причините да си сингъл

Ерудираните хора около мен, които имат образа на перфектен партньор, изпитват истински ужас от сайтове за запознанства, създаването на сериозна връзка и отдаването в нея. „Жалко“ би казал някой, но наистина ли е жалко?

Има хора, създадени да бъдат във връзка, и такива, които действат по-добре самостоятелно, като свободни електрони. Никой не трябва да бъде съден заради това, как се чувства по-добре.

Да, има случаи, когато човек, който най-малко очакваш да започне и да остане в една връзка за продължителен период, създава най-красивите и стабилни отношения. Възможно е. Това се получава, защото причините да не си или да си сингъл са доста сходни, но пътят е дълъг и стръмен. По пътя често виждаш и други случаи.

В свят, пълен със себеподобни, понякога е по-добре да останеш сам и в това няма нищо страшно, защото празната половина на едно двойно легло често е за предпочитане.

Трябва да се почувстваш добре сам, а оттам нататък може все някога да се почувстваш добре и в компанията на някой друг. Ако никой не забелязва, а теб те дразни цялото проблематизиране на сексуалната изневяра, но абсолютният игнор при проявите на емоционална такава, то това е поредното доказателство, че е по-добре на този етап да разчиташ на себе си, а не на някого около теб. Това не те превръща автоматично в човек, който нещо не е наред. Напротив.

Има много добри причини да искаш да си сам. Например свободата на избор да флиртуваш с когото си поискаш и когато ти е кеф, да не се ангажираш и да избягваш ограничения, които не понасяш.

Освен това е нелепо, когато хората се събират само заради страх да не останат сами, все едно това е някаква жестока стигма.

Усещането, че се справяш по-добре без партньор, което те прави уверен, динамичната смяна на приоритети, които те съживяват, е много по-добър вариант от това да затъваш в затормозяваща връзка с човек, който не те разбира и ограничава.

Все повече се говори и за сексуалните разминавания, които тотално те отказват от интимност и близост с хората. Първо избиват на безразборни връзки, а след това на крайна изолация. Защо да се стига дотам? Защо просто хората не приемат своята добра причина да са сингъл, да си отдъхнат и да си починат от обществените изисквания, в които, ако си млад, здрав и корав, по никакъв повод не може да си и сам.

Сякаш думичката „сам“ означава, че не може да се радваш на живота, че си един странен самотник, който не може да понася живота си, а това е толкова глупаво заключение.

Трудностите с евентуални взаимоотношения често се градят на горчив отминал опит. Липса на доверие в другия заради рани от стар партньор, които си мислиш, че някой нов човек трябва да излекува. Не, ти трябва да се излекуваш сам, защото думичката „сам“ всъщност е най-силната на света. Човек е едно цяло и докато не се почувства като едно цяло с друг, е по-добре да бъде сам. Иначе не гради нищо истинско, а насилствено се впуска в кръгове на ада и преодоляване на страхове, за които не е готов дори да помисли.

Не е страшно да си сингъл, страшно е да си във връзка, която чувстваш като нова работна позиция, където трябва да се доказваш и да доказваш и на себе си, че там ти е мястото. Връзките не се пробват само за да си докажеш, че няма да се чувстваш по-добре с партньор. Връзките са за това да израснеш заедно с друг човек и ако не си способен, е по-добре да не опитваш.

Най-добрата причина да останеш сингъл понякога не е, че не си открил правилния човек, а че самият ти не си правилният човек и трябва да имаш силата да промениш това, ако го желаеш. Но ако не го желаеш и се чувстваш добре, то какво по-хубаво от това.

А и понякога, в най-голямата каша, е по-добре да си сам. Довери си се!