Почти сме сигурни, че ти се е случвало поне веднъж да го срещнеш

Има една особена порода мъже, които напоследък сякаш се размножават в градска среда като бактерии във въздуха.

Ако не си се сблъсквала с тях или А) си имаш sweetheart от гимназията и си с него вече, де да знам, осма година, или Б) да речем, не излизаш много често.

Във всички други случаи би следвало да се сещаш за какво говоря – мъжът, по когото си падаш и който аха да стане твой, ама не.

Познато ли ти е усещането, когато изпратиш съобщение и чакаш отговора 2 часа, 15 минути и 34 секунди (но кой ги брои) и в момента, в който чуеш сигнала от телефона ти, този тригър за сърдечни и стомашни вълнения от първа степен, в миг зарязваш работа и достойнство и отваряш веднага да видиш какво ти е писал. На лицето ти се изписва тъпа усмивка, от онези, дето ги прави Джим Кери, когато играе олигофрен в някоя комедия.

Знаеш добре, че и ти трябва да изчакаш (приблизително 4 часа, 6 минути и 12 секунди), защото някъде си чела, че така трябвало, за да си по-интересна, психолозите твърдели… а може и в някоя статия да си го прочела, кой знае.

Ти какво правиш – разливаш се от щастие и ентусиазъм, изстрелваш в текст (или логорея) първата глупост, която ти мине през акъла, струва ти се гениална на момента, дори леко се възхищаваш на собственото си секси остроумие. Две до три бавни и мъчителни минути изминават, в които си зяпаш телефона с плахата надежда да те удостоят с внимание, докато усещаш как тихо приплъзва из цялото ти тяло чистокръвна паника: мамка му, колко съм проста, защо му го написах това, много говоря, не е правилното нещо и прочие.

Мълчание. Отговор след три часа. А ти вече се чувстваш влюбена, да си такова майката.

Може би дори му задаваш въпроси, интересуваш се къде ще бъде, какво ще прави. А от лаконичните му отговори ти става ясно, че май много разпитваш.

Може би си имала смелостта да го поканиш небрежно да отидете заедно някъде – парти, кино, изложба, събитие, откриване, закриване, нов ресторант, любимо място, концерт. Отговорите варират от “не мога тази вечер” до “вече имам планове”.

А ти го искаш все повече, мамка му. Може би защото не можеш да го имаш? Таа-даа.

Кратък сценарии, който се разиграва из приложенията на айфоните всеки миг, всеки час. Не си сама. Всички падаме по гръб понякога. Просто неволно (или недомислено) си изпаднала в по-неизгодната позиция в играта който-пръв-захапе-той-го-духа-повече.

Сега много ми се иска да завъртя историята към хепиенд как осъзнаваш, че тоя е пълен задник в даден момент, и продължаваш напреТ. И срещаш мъжа на мечтите си в Бар Петък и заживявате щастливо в двустаен в Красна поляна и почваш да переш чорапи. Уви, не става така.

Това, което е наложително да асимилираш в този кратък момент, е, че той не си пада достатъчно по теб.

Дай си секунда да го приемеш.

Няма стени за събаряне. Не се крие нещо магическо зад тях, тип ранена и нежна мъжка душа, която има нужда от утешаване и спасяване, и то точно от теб.

Научно доказано е (пак от онези психолози, господ да ги поживи), че мозъкът ти приема автоматично, че щом трябва да се пребориш за нещо, значи то има стойност и си заслужава. С две думи – ще получиш наградка накрая, че донесе пръчката. Guess what – не винаги.

Сега обяснявам защо, въпреки че сякаш изглежда очевидно: ако е наистина любов, такава каквато самотната ти душа най-вероятно жадува от известно време – то тя просто е. Няма игрички, няма seen, няма колебание дали да му пишеш (дали ще ми отговори, дали му е удобно, да не ме помисли за досадна и т.н.).

Нещата толкова се случват от само себе си по естествен път, както казват гинеколозите.  Нещата между вас ще са извън контрола ти. А отчаяните опити да спечелиш някой, който всъщност не го е грижа за теб, ще ти се струват брутално и безсърдечно разхищение на собственото ти  ценно време.

Знам, че е тъжно и гадно, а срокът на съвземането си зависи само от теб. Колкото по-бързо се осъзнаеш, че няма да станат нещата точно с тоя пич и си обереш спешно крушите, толкова по-добре.

Но какво знам аз – един милениъл на 27, понастоящем градски обитател на една редакция и на себе си, с опит във връзките, който не се изчерпва с Георги от гимназията.

Не мога да ти обещая, че това ще е най-правилното нещо. Мога само да ти обещая, че не заслужаваш нищо по-малко  от тонове обожание, уважение, внимание, секс, любов и грижа. И ако този тъпак, когото си срещнала, не си дава ясна сметка за това, то проблемът съвсем реално не е твой. Все ще срещнеш поне един Георги, който ще знае това, ще го прилага на практика и ще ти докарва оная тъпа усмивка на лицето. Само дето и ще е мегавлюбен в нея.

Обещавам също, че ако се стегнеш тази вечер и вместо да си пиеш сама вкъщи, излезеш с онези тесни дънки в някой готин бар, то поне един секси барман ще ти се усмихне.

Няма да е малко за днес.

Утре повече.

Ако не ти се занимава повече с глупости, винаги можеш да отидеш "На тЯтър".