За една раздяла на Графа във вторник сутрин

Бъди себе си! Това е отговорът на всички въпроси, решение на всяка криза, оправдание за всяка глупост, мехлем за самочувствието, самопотупване по рамото и тенекиен медал в колекцията на модерния индивид за неговата уникалност. Бъди себе си, каквото и да значи това, но го бъди на всяка цена, изтъквай го при всяка възможност, гордей се и развявай флага на неповторимото си мото за щяло и нещяло. Уникат си! Себе си си! Нямаш равен.

Вървя си сутринта по тесните тротоари на иначе приятната улица „Граф Игнатиев“ и дочувам разговора на долепените до гърба ми момче и момиче, ходещи зад мен.

– Разбираш ли? Аз съм си такава, винаги съм била себе си.
– Не, ти не ми каза, че си такава. Сещаш ли се… правила си се на каквато не си?!
– Не, била съм себе си през цялото време. Аз съм си себе си…

… Този задълбочен диалог на прага на раздялата, чийто неволен свидетел станах, ме тупна по главата като кестен и разбуди неподозиран вихър от емоции. Някъде там, между възмущението, съчувствието и изненадата от нивото на човешка комуникация, ми стана много повече тъжно, отколкото смешно.

За миг светът ми се стори едно враждебно свирепо място, където всички сме в бясна конкуренция да постигнем някаква симпатична уникалност, с която да се представяме и да бъдем добре приети от останалите.

А най-големият ни ужас е, да не успеем да наложим “бъденето на себе си” и да се окаже, че нещо сме се престрували. Сякаш ако не драпаме непрестанно да сме себе си, можем да се окажем нещо друго.

Но как да бъде иначе? Днес, когато индивидуализмът е религията на съвременния човек, който е центрирал битието около себе си, е някак трудно да откъснем поглед от огледалото, селфи камерата на телефона си и профила си в безбройните социални мрежи и да погледнем нещо друго извън собствения си величествен образ. Толкова заети се оказваме да извайваме изяществото на “себе си” за пред света и толкова притиснати да докажем своята автентичност, че сами започваме да се объркваме.

Иска ми се момчето и момичето, които се разделяха на „Графа“ онази сутрин, да прочетат това:

Не се стреми да бъдеш себе си! Ти вече си себе си, винаги си бил и винаги ще бъдеш. Няма как да бъдеш друго. Не е нужно да го доказваш, да се стремиш към това или да се оправдаваш. Приеми го за даденост и се погрижи това “себе си” да се развива, да израства, да помага, да носи радост и да дарява любов.

“Не можеш да промениш това, което си, само това, което правиш.” Филип Пулман

Ето и един чудесен пример за това как изглежда ежедневието, когато си Себе си.