Дали дамите готвят по задължение, а мъжете с размах, или това е поредният слух?

Мястото на жената е в кухнята – да седи със скръстени крака на стола, с чаша вино в ръка и да гледа как мъжът й… готви.

Точно така! Един от най-закостенелите стереотипи е, че мястото на жената е в кухнята. Трудно е да се докаже обратното на традиционалистите, които са свикнали да гледат женския силует над тигана всеки ден – за закуска, обяд и вечеря.

Модерната жена има много други приоритети, но все пак задачата „Какво да сготвя за хапване“ тежи на нейните рамене. Но чия работа е, ако не е женска?

Няма двойно мнение по въпроса, че професионалните готвачи в момента са предимно от силния пол. Ако попитате някой от тях дали жените могат да готвят, то ще чуете мотото им – „Жените готвят по задължение, а мъжете – с размах“.

Все повече прави впечатление, че мъжете се стараят в кухнята и се превръщат в мастър шефове на изтънчените ястия, докато повечето жени са класически домакини и си знаят, че мусаката става бързо и лесно.

Гордън Рамзи, Джейми Оливър, Томас Келер и много други известни господа са открили себе си в отражението на кухненската печка. Освен това си ги бива, защото са направили цяло състояние от таланта си.

Един от най-популярните телевизионни кулинари, Гордън Рамзи, собственик на ресторанти и тв водещ в няколко кулинарни предавания, е много критичен към жените готвачи. Често се е изказвал рязко срещу дамите в кухнята и е категоричен, че: "Жените въобще не могат да готвят". Дами, не го мразете, защото професионалистите може да са твърде критични, ако става въпрос за тяхната зона на комфорт.

Има ли две страни на…. чинията? Какво да хапваме вкъщи, ако не сготвим?

Наскоро попаднах на интересно проучване с участието на над 1200 дами, според които много от зададените норми на поведение в една връзка вече не са актуални. Една от тях е именно, че готвенето вече не е САМО женска работа. Отговорите им разясняват и друг много важен екзистенциален въпрос – какво искат жените?

Ами много просто – искат мъжете да им занесат храна за вкъщи – по този начин не готвят, не пазаруват, а в същото време си похапват вкусно. Защото любовта минава и през женския стомах, заедно с пеперудите е и храната, „с прибори за вкъщи, моля!“.

При всяка една двойка потребностите в кухнята са различни, но без едно не може в една двойка – вкусна вечеря. Но може би е хубаво и мъжете да се включат с отговор какво искат за хапване и да помогнат в приготвянето.

Все по-рядко можеш да видиш жена, която готви за удоволствие, и то ежедневно, по няколко пъти. Може би войната между половинките вкъщи е най-изявена в кухнята, нещо от рода на „Хайде да си премерим тиганите“, но в този случай не е важен размерът, колкото вкусът и най-вече талантът.

Нека обаче първо минем етапа на преместването, а после ще видим кой готви и кой не.