Имало едно време един тъжен човек, който не искал останалите да знаят, че е тъжен. Решил да се скрие в пещерата на хумора.

Захвърлени сме в един свят на безкрайна комуникация и низ от (понякога много излишни) любезности. При всяко rendez-vous с колегите настроението трябва да е приповдигнато. Всички проекти вървят, животът е неотразимо прекрасен, любовта цъфти, градският транспорт е супер, щастливи сме от сутрин до вечер, всяка шега е убийствено смешна и битието е изпълнено с непосилна лекота.

И сега като махнем излишната любезност… така ли е наистина?

Настоящият сезон особено умело се справя с това да пълни джобовете с тъги и разочарования. Толкова ли много искаш, ако просто пожелаеш един ден да отидеш в офиса си, да сложиш слушалки в ушите си и тихо да си вършиш работата, без да се налага излишно да се смееш насила на някого. Защото смешките невинаги са успешни. Шокиращо е какво количество глупости изговарят хората. Но възпитанието ти пречи. Възпитанието те кара да се напънеш и да се засмееш…

А ти така копнееш да кажеш на всички, че мозъкът им е малък и не са ти забавни.
Искаш да се заключиш в твоя вътрешен свят и никога повече да не подадеш глава навън.
Искаш да си буря в чаша вода и да гледаш мрачно околните.
Искаш да напсуваш колата, която минава през локвата и те пръска, както и леличката, която стои на вратата в трамвая.

Искаш да удавиш целия свят в псувни и накрая да емигрираш на своя собствена планета само с една роза и 44 залеза. Дишай. Не си сам.

Замисли се обаче и за другата гледна точка. Хуморът все пак ни е всичко, нали знаеш? Симулацията на смях понякога води до откровена усмивка. Метафората за тъжния клоун пък е една от най-гениалните приказки в този свят.

Защото в крайна сметка няма нужда да си облак. Разбира се, твоята вселенска драма е по-важна от тази на останалите, но те не са виновни. Настани се удобно под похлупака на хумора и от него махай любезно на преминаващите и ги разсмивай. Хуморът кара земята да се върти по-леко. Сарказмът и иронията ритат проблемите в глезените и избутват короната от главите им.

Успявай да застанеш срещу огледалото и да се смееш с глас на себе си. Падни на дъното при черния хумор. Помогни на цинизма си с малка доза смях. Подигравай се интелигентно на всичко наоколо. Върти проблемите на малкия си пръст. Защото, ако имаш красив меланхоличен ум, пълен с изкуство мечти и любов… е, имам лоши новини за теб. Когато се прибираш вечер у дома, събличай всички любезности и остани по депресия. Но през деня се опирай на патерицата на смеха. Така по-лесно ще оцелееш в този странен  свят.

Не се тревожи, ако понякога пожелаеш да игнорираш околните. Окей. Направи го. Но дръж за всеки случай в ръкава си няколко шеги. Ей така. В случай че тъжният човек не иска другите да знаят колко е тъжен всъщност.

Ето нещо, което истински ще те усмихне.