Меланхолично танго с първите стъпки на есента

Краят на октомври е и есента отдавна се настани удобно из града, без да те пита дали ти липсва лятото и извади ли шаловете от гардероба. Дори и най-големите почитатели на циганското лято не могат да отместят поглед от златистото листо, което им препречва пътя с красотата си, или тихият дъжд вечер, който приканва за чаша чай, хубава книга и гушкане.

Мога с часове да гледам прекрасни есенни фотографии и да се чудя късно ли е да подобря фотографските си умения, защото ми се иска да обикалям с камера пустите улици и да щракам до несвяст.

Малко неща ме вдъхновяват повече от есенната меланхолия, танца на кестените, целувките под чадъра и умислените в оранжево дървета.

Ето някои от най-прекрасните кадри, заради които ще поискаш мигновено малък сгушен в листа таралеж, самотна къща в планината и поезия от залези.

Как да направиш есента си прекрасна, виж в есенния to-do list.