Защо и къде да тичам в този град?

„София, София, мой малък Лондон“ е рефрен от песен на незабравимия Тодор Колев, който преди над 20 години някак е предугадил накъде ще задуха вятърът в нашата столица. Градът отдавна не е същият – трамваят не върви по „Витошка“, мол означава не само „материално отговорно лице“, а метрото е много повече от супер якия магазин, в който можеше да прекараш безпаметни часове. За добро или лошо София си се превърна в малък Лондон. Наред с хубавите неща живеем в столицата на задръстванията, мръсния въздух, никнещи като гъби блокове и бизнес сгради и какво още? А, да, стрес, стрес, напрежение, главоболие, умора… казах ли стрес?

Спокойно, не сме сами, на запад са го измислили това ежедневие и ние можем скришом да погледнем как се справят там. Често се върти в пространството изразът „да избягаш от проблемите си“, като че те са бездомни кучета, които си срещнал зимата в някой софийски квартал. Проблемите и стресът са си вътре в нас, в главите ни и всъщност голямото майсторство е да освободим съзнанието си от тях. Та на запад от доста време се развива една култура – бягането. И не просто защото хората горят от желание да имат стегнато тяло, а поради една проста причина.

Тичането има изключително добър ефект върху мозъка. От справяне с депресивни състояния до повишаване на креативността, паметта и самочувствието.

Ще ви призная нещо, мразех тичането. Струваше ми се безцелно и не ми доставяше удоволствие. Почвах 1 – 2 пъти и бързо се отказвах. Не усещах, че е моето нещо, въпреки че активно спортувам. От известно време обаче хора със същото забързано ежедневие като моето започнаха да бягат. Уж на шега ги наблюдавах, после гледам по маратони започнаха да ходят… хммм, реших и аз да опитам отново. Няколко месеца по-късно се готвя за Софийския маратон, където ще се включа в 21-километровата дистанция.

Сега нека ви разкажа какво е да (из)бягаш в София. На първо място тичането е първична свобода. Излизаш и само пътят е пред теб, движенията са закодирани в ДНК-то ти и посоката избираш на момента. Няма нужда от специална екипировка или техническа подготовка. Просто излизаш и започваш да „пишеш“ по земята с двата си крака. Усещаш дишането, напипваш ритъма и се превръщаш в творец на бягането си. И всеки път може да бъде различно, от теб зависи.

София предлага чудесни гори в самия център. Опитай да се загубиш в тях в горната част на Борисовата градина или в целия Ловен парк. Ако ти се тича в кръг и с възможност за изкачвания, Южният парк е твоето място. По права линия също може – велоалеите по канала, бул. „България“ и „Борис“. И за да е пълна картинката, взимаш метрото или трамвай 10 и отиваш да (из)бягаш в Западния парк. Няма значение къде и за колко време, просто тичай и се наблюдавай. Случват се интересни мозъчни и телесни процеси. Един съвет, обърни внимание кои мисли остават в главата ти след увеличаване на километрите. Достигаш ли до момент, в който се освобождаваш напълно от ежедневието? Опитай след тичане да вземеш студен душ, ще се почувстваш като прероден. И за да не стане цял наръчник, спирам дотук. Има още много, което да откриеш за себе си чрез бягането. Всъщност цял свят на едни кецове разстояние.

Обиколи света с Go guide: Санкт Петербург.