Прес-ни-ят клип на Lift ни мотивира да преосмислим философията си, мотаейки се между етажите на живота

Натрапчивите мелодии, които гъделичкат слуха ни, докато чакаме оператора на интернет доставчика да си вдигне телефона, рядко печелят статуетки “Грами”.

Повтаряна до откат, “асансьорната музика” може да предизвика у теб такова презрение, на каквото по принцип е способен само един средностатистически британец.

Въпреки това нека заглавието не те подвежда – новото-старо парче на Radiohead Lift, чийто клип излезе на 12 септември, е всичко друго, но не и типичен фон за плавен възход на ескалатора в мола.

Клипът пък е визуален преразказ на ежедневието на модерния градски философ, прекалено затворен в собствените си мисли и анализи.

Том Йорк и компания записват песента Lift още през 1997, но така и не я издават. Макар че от време на време я свирят по концерти, докарвайки тълпите до екстаз, музикантите се сещат да я пуснат официално чак сега. И така двадесет години по-късно Lift се превръща в част от прясната преиздадена версия на третия им албум OK Computer.

Напълно в стила на групата, ритъмът е меланхоличен, а текстът – епичен. Нежно грубите му редове определено ни дават предостатъчно храна за размисли.

Radiohead пеят за кофти моментите и усещането за безизходица, като ни напомнят, че никое засядане в асансьора на живота не трае вечно.

Вокалистът Том Йорк по традиция се обръща към себе си, завършвайки с деликатната реплика “Горе главата, келеш”.

4-минутното видео ни показва как Том се вози сам нагоре-надолу в тясната сива кабинка, стискайки две торби с покупки в ръцете си. Хората влизат и излизат от асансьора и от живота му, а той просто ги наблюдава отстрани, без дори да помръдне.

Всички ние имаме моменти, в които си лепваме сериозната маска на дистанцирани мислители и прекарваме прекалено много време в колебания, вместо просто да пуснем юздите на живота си и да се опитаме да бъдем щастливи и активни по своему. И точно тук идват Radiohead.

Към края на Lift Том си обещава ново начало, възпявайки днешния ден като първия от всички оставащи (иронично клише, но от приятните), и с фино чувство за хумор слага край на доброволната си изолация. Сложи я и ти.

Поздравявай съседите в асансьора и по-често се качвай по стълбите, за да се заредиш с енергия. И не забравяй: “Твоето обаждане е важно за нас”. Затова не бъди мълчалив зрител в публиката на собствения си живот, а пей с пълно гърло всеки ден… Не само асансьорна музика.

Приятно гледане / слушане:

А това, което ще гледаш е новата порция филми в Дом на киното.