Седемте големи филма на седемте големи режисьори от седемдесетте

Когато специалните ефекти бяха добрият сценарий, гениалните актьори и оригиналната режисьорска мисъл

Живеем в технически развит свят. Киното също напредва с всяка изминала секунда по същата причина. Предлагаме ти обаче да си спомним онези шедьоври , които не се хвалят с изобилие от  специални ефекти. В киното от 70-те има бунт. То  печели зрителите си с добър сценарий, гениални актьори, оригинална режисьорска мисъл и операторска работа. Предлагаме ти нашата селекция на  седемте филма на седемте режисьори от седемдесетте, които си заслужава пак да изгледаш. Тези кино гиганти винаги ще са на мода.

ПОРТОКАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ (A CLOCKWORK ORANGE, 1971) – РЕЖ. СТЕНЛИ КУБРИК 

Филмът е по едноименния роман на Антъни Бърджес. Смята се за един от шедьоврите на века. Съвсем заслужено. Разказва историята на  Алекс Деларж и неговата  банда, занимаваща се с грабежи, убийства, изнасилвания и мъчения. Най-накрая  е заловен и е „превъзпитан“. Само че за новия Алекс няма място в неговата страна. Той отново възвръща инстинктите си на садистичен маниак и филмът свършва с фантазията му как изнасилва една жена. Филмът е забранен в Англия до смъртта на Стенли Кубрик през 1999 г. Критиците го обвиняват, че насилието на екрана би провокирало имитиране в реалния живот. Но каквото и да си говорим, естетиката във филма и цялостната визия е революционна за времето си. Кубрик засяга теми за насилието, за личния избор, за манипулацията и медиите. Той не дава готови отговори, а задава въпроси. Прави го с един различен и оригинален кино език, със страхотна музика, сценография, операторска работа и актьори. Филмът има 4 номинации за „Оскар“ 1972 г., 3 номинации за "Златен глобус" 1972 г.
7 номинации БАФТА, 1973 г. 

ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ (ULTIMO TANGO A PARIGI, 1972) – РЕЖ. БЕРНАНДО БЕРТОЛУЧИ 

Това е е шестият игрален филм на италианския режисьор Бернардо Бертолучи от 1972 година с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. Историята се върти около застаряващ американец и млада парижанка. Това, което ги свързва е сексът. Те се срещат в един апартамент именно за това, без да искат да знаят нищо повече един за друг. Филмът предизвиква скандал. След излизането му по европейските екрани властите в Болоня  завеждат дело срещу Бертолучи за разпространение на порнография. Самият той признава, че идеята за филма е породена от негова фантазия – "да срещна на улицата прекрасна непозната и да правя с нея секс без всякакви задължения, без дори да знам как се казва". Въпреки че филмът печели скандална слава за времето си, днес е признат за класика. Някои смятат, че е най- яркият филм на Бертолучи . "Последно танго в Париж " може да се похвали с Награда на италианските кино журналисти за режисура, награди на Американското национално общество на филмовите критици и на нюйоркската критика за най-добър актьор на Марлон Брандо, две номинации за „Оскар“ – за режисура и най-добър актьор на Марлон Брандо, две номинации за „Златен глобус“ – за най-добра драма и режисура, номинация за БАФТА за най-добър актьор на Марлон Брандо, номинация от Режисьорската гилдия на Америка, номинация за „Грами“ за филмова музика.

ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ (LA GRANDE BOUFFE, 1973) – РЕЖ. МАРКО ФЕРЕРИ

Филмът е италианско-френска трагикомедия. Сценарият е на Марко Ферери в съавторство с Рафаел Аскона. Главните роли се изпълняват от Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи, Филип Ноаре. Филмът разказва за четирима мъже на средна възраст, които се събират във вила край Париж , за да се самоубият с колективно ядене и пиене ."Голямото плюскане" предизвиква голям обществен скандал. През 1973 г. е представен на фестивала в Кан. По средата на прожекцията председателката на журито – Ингрид Бергман, излиза да повръща. Всъщност филмът представлява метафора на разрушителността на консуматорския свят. Буквалното му гледане  поражда конфликти и грешно възприемане. Да, предизвиква отвращение, но с цел зрителят да се погнуси от низките страсти на плътта. Четиридесет и четири години по-късно бихме казали, че темата си е останала актуална.

ОГЛЕДАЛО (ЗЕРКАЛО, 1975) – РЕЖ. АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ

"Огледало" е много личен за режисьора филм, защото разказва за детството на Тарковски. Епизодите  не са подредени хронологично. Редуват се кадри от съвременността и спомени от детството. Главният герой е в сложни взаимоотношения с близките си. Той винаги е зад кадър и когато гледаш филма, просто попадаш в неговия свят и виждаш през неговите очи. Наричат го филм изповед. Това е и първоначалното му заглавие. В него има поеми, създадени и изпълнени от бащата  на режисьора. Визуално успява да те развълнува със специфичните за Тарковси дълги и пълни с емоция кадри. Също и редуването им на цветни с черно-бели. Както в почти всички филми на Тарковски, и тук присъстват като символи известни художествени произведения: "Автопортретът от Торино" и "Портрет на Дженевра дей Бенчи" от Леонардо да Винчи. Игнат прочита част от писмо на Пушкин до Чадаев с размишления относно културното разделение между Европа и Русия.  Използвана е музика от Йохан Себастиян Бах, Джовани Батиста Перголези и Хенри Пърсел. Много често "Огледало" е определян като най- добрия филм на Тарковски. През 1980 г. печели  приз "Давид на Донатело" в категорията "Най-добър чуждестранен филм", Италия.

ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО (ONE FLEW OVER THE CUCKOO'S NEST, 1975) – РЕЖ. МИЛОШ ФОРМАН

Адаптацията по едноименния роман на Кен Киси разказва историята на хулигана Рандъл Макмърфи (Джак Никълсън), който е вкаран в психиатрична клиника с цел пречупването му пред правилата на системата. Филмът е велик. Сигурно няма човек, който не го е гледал. С право на 48-ата церемония по връчването на „Оскарите“ е номиниран в 9 категории. Печели петте основни. Същите пет печели и за наградата "Златен глобус". Включен е в списъка "500 най-велики филма за всички времена“ на списание Емпайър. Просто комбинацията Милош Форман и Джак Никълсън е гаранция за успех. Няма нужда да коментираме колко добри са и останалите актьори. Все пак този филм е легенда. Винаги си заслужава да си го пуснеш отново. Идеята му е актуална и днес. Системата винаги се е опитвала да заличи различните и да ги обяви за луди.

ШОФЬОР НА ТАКСИ (TAXI DRIVER, 1976) – РЕЖ. МАРТИН СКОРСЕЗЕ

Робърт де Ниро играе ролята на 26-годишният Травис Бикъл, който страда от хронично безсъние. Хваща се на работа като шофьор на такси и това повежда действието. Героят се сблъсква с моралния упадък около него. Това го подтиква към саморазправа. В същото време Травис е психологически сложен персонаж. В него е заложена темата за самотния и отчужден човек. Той е пристрастен към порното и дори когато си харесва жена, я кани на кино – порно прожекция. В същото време спасява младо момиче, което проституира, и я убеждава да се върне в училище. Самият Скорсезе казва за филма си –  "Това е филм за религиозния гняв, вината и отношението на мъжа към жените". "Шофьор на такси" има сериозен успех: Кан – "Златна палма", 3 награди БАФТА – за поддържаща актриса на Джоди Фостър, изгряваща звезда на Джоди Фостър и музика, 4 номинации за "Оскар" – за най-добър филм, актьор на Робърт де Ниро, поддържаща актриса на Джоди Фостър и музика, 2 номинации за "Златен глобус" – за драматичен актьор на Робърт де Ниро и сценарий.

АПОКАЛИПСИС СЕГА (APOCALYPSE NOW, 1979) -РЕЖ. ФРАНСИС ФОРД КОПОЛА

Този филм е един от многото американски продукции, които осъждат войната във Виетнам. Но "Апокалипсис сега" се отличава. В него войната се разглежда и като огледало за проблемите, които провокира у дома. Филмът се доближава до реалността във Виетнам, като едновременно показва изперкалия, но симпатичен полк. Килгор и изперкалия, но всяващ ужас полк. Курц. Мненията  за филма са противоречиви. Критиците са зашеметени от първите 2/3 на филма, но всички се съгласяват, че бомбастичната и объркана финална част на филма е претрупана и двусмислена. Филмът печели „Златна палма“ на фестивала в Кан, номиниран е за 8 „Оскара“, като печели два – най-добро операторско майсторство и за най-добър звук. Робърт Дювал получава номинация за най-добър поддържащ актьор за едва 10 минути екранно време. Получава номинация още за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър адаптиран сценарий, най-добър монтаж и за най-добри декори.

И да се върнем в наши дни с кино премиерите до края на годината.