Мило дневниче, време е да те започна
Няколко причини да започнеш да си водиш дневник веднага
По-ретро от писането на писма е редовното водене на дневник, в което се чувствам като последния човек на света. Имам подозрението, че малкото хора, които знаят, че го правя, го намират за леко шантаво и ексцентрично, най-честият въпрос е: „Ама защо не си направиш онлайн дневник?“, плюс бонус съвети за различни приложения и смущения.
Писането на хартия в красив тефтер, който е моята лична тайна вселена, е особен ритуал, който спазвам от малка с определени паузи. Няма нищо по-хубаво от това да провериш на днешната дата какви си ги мъдрил преди 1, 3, 5 и 10 години – много хора и случки паметта ги заличава, макар да ти се струва, че никога няма да се случи. Случва се и още как! Дори да е било вълшебно и специално, а дори и да мъждука блед спомен, той е като сянка и си забравил нюансите на всичките си усещания от този миг, от размислите ти с онзи тогавашен житейски опит, който никога повече няма да се повтори, от леко наивните ти впечатления.
Обичам не само да описвам настоящето и да разсъждавам върху миналото, но и да отправям писмени послания за бъдещото ми Аз – казвам му какво очаквам да се случи с него и после след години сравнявам дали то се гордее с мен. Ако не бяха дневниците ми, нямаше да изживея пак първата любов, първото разочарование, нямаше да видя колко много тревожни размишления съм надживяла и колко важни са били за мен хората, които са ме формирали като личност, онези, с които израснах и сега си мълчим дори и на рождените дни.
Да пишеш в дневник е като да се завръщаш непрекъснато към себе си, едно тихо и топло прегръщане, успокояване, насърчаване, понякога гневно, но винаги лечебно и градивно.
Няма кой да ми се присмее на мислите там, не минават филтър и редакция, не са блог, който все пак ще бъде наглеждан от чужди очи, а знаеш ли, че размишленията ти ще бъдат опипани и омачкани, няма как поне малко да не си мериш думите. Винаги искаме дори и подсъзнателно да бъдем за другите красиви, умни и мъдри, затова си проверяваме статусите за пунктуация и следим реакциите.
Редовното водене на дневник те учи да си максимално честен със себе си, да си обърнеш душата и да я изтръскаш без свян, да я разгледаш отблизо и с безкомпромисна искреност да я разлееш по белите листи. Тук са лошите ти постъпки, тук може да признаеш, че си изпитал завист, ревност, гняв, страх, отчаяние, може да напишеш цяла страница с неща, които те ужасяват, да ги прочетеш и да им отнемеш силата.
Може да напишеш всичко, заради което обожаваш живота и да се усмихнеш на света за розовите лалета, есента, залеза и джаза посред нощ – безплатно терапевтично преживяване, което върши чудеса с психиката.
Още не сме измислили машина на времето, но няма и нужда, защото дневниците пазят всичките ти спомени и са тук за теб, когато имаш нужда да се допиташ до старото си Аз отпреди 10 години, да видиш как е плакало в 3 сутринта заради есемес и коя песен го е карала да танцува подивяло от щастие. Нима има нещо по-разкошно на света?
редакторите
