Нещата от живота

В рубриката #ChatBeforeYouJudge срещаме хората, които ни учат да не съдим по корицата

Хейт. Тук и сега, във Фейсбука ти, в Инстаграм, навсякъде. Лепим етикети на хората и казваме кой какъв е, без да се замисляме. Понякога обаче зад профила може да стои адски приятна изненада.

В поредица от няколко интервюта ще те срещнем с хора, в които се крият два или повече свята и с кеф си живеят между тях.

След тези интервюта ние определено се отказваме да съдим по корицата. И си говорим с другите, преди да ги хейтим.

Заедно с NESCAFÉ® 3in1 казваме #ChatBeforeYouJudge, защото е време да спрем да съдим хората „само по корицата“. Време е да ги прочетем, за да ги разберем.

Започваме ударно с бивш посланик в "Заедно в час", а в момента асистент в Австрийското посолство, както и маркетинг и бизнес-дивелопмънт директор в спортен клуб. Освен това говори 5 езика, завършила е средното и висшето си образование в Австрия, има хиляди последователи в Инстаграм… Тренира 5 пъти в седмицата, обича да пътува, да изпробва различни неща, да се гмурка, да кара колело, ски, да e с приятелите си и да гледа на живота като на игра.

Зад нежната блуза и финото излъчване, стои дивият дух на Екатерина Пламенова. Момичето, което разбива стереотипите за екстремните типове и за лицата в корпоративния бизнес. 

Освен, че си участвала в организацията "Заедно в час", работиш в посолство, занимаваш се сериозно с маркетинг и развиването на спортния клуб, си падаш и по екстремните спортове. Къде е връзката между корпоративното и екстремното? 

В себе си имам и от двата свята.

Бях част от  "Заедно в час" преди години, защото образованието е нещо, което винаги ме е вълнувало, а тяхната кауза има смисъл и хората, които участват в организацията, са наистина на високо ниво. Дипломната ми работа в Икономическия университет във Виена беше също свързана с образованието – темата беше „Public Investment and Returns in education“. Тук сравнявах образователните системи в Източна и Западна Европа. Много интересни неща научих. В момента работя в посолство и паралелно помагам за развитието на МаксФит – спортен и здравословен клуб.

А за екстремното – то е част от мен. Обичам да има тръпка, да ме е страх понякога. Миналата година реших да пробвам нещо, което не вярвах, че мога да направя и което изцяло зависи от способностите ми – това беше фрийдайвингът – или т.н. свободно гмуркане, където трябва да задържиш дъха си. Един от критериите за успешно преминаване на курса е да се достигне дълбочина от минимум 16 метра. За моя изненада успях да достигна 20.8. Харесва ми да съм под водата – има една тишина и спокойствие, а най-хубавото е, че при фрийдайвинга човек трябва да е в пълно спокойствие и фокусът му да е върху това. Мисля това лято да направя второто ниво, където критерия за дълбочина е 30 метра. Ще е интересно предизвикателство. 

Срещала ли си някакви предразсъдъци спрямо това, че комбинираш две различни неща?

Не. На хората в посолството или други компании, в които съм работила, винаги им е харесвало и им е било интересно какво правя извън работно време.

Срещала съм предразсъдъци за други неща.

В Австрия се е случвало да има предразсъдъци спрямо националността ми и защо аз мога нещо по-добре от тях, а те не. Сигурно и за други работи, но съм забравила. 

Какви хора те лайкват? 

Предполагам хора, които споделят моите интереси или такива, които просто харесват какво правя. Споделям неща, които обичам да правя и които ме вълнуват. Аз също „лайквам“ неща, които самата аз правя, или такива, които олицетворяват по някакъв начин стила и вкуса ми. 

А какви не те? 

Може би такива, които не харесват това, което споделям. Не знам как изглеждам в очите на хората, но „Инстаграм профилът“ не е всичко, което е в душата на човека и това, което го вълнува в дълбочина. Това са просто снимки… 

Какво още не знаем за човека зад профила ти? 

Такава, каквато съм, в лоши, тъжни или хубави моменти, ме познават само най-близките ми приятели и семейството. Не, че прикривам нещо пред останалите, може би по-скоро не се разкривам лесно. Относно интересите ми: любознателна съм, вълнувам се от икономика, политика, спорт, култура, изкуство, фотография, мода, дизайн… харесват ми много неща.

Животът е толкова пъстър и има толкова неща, за които не знаем. 

А ти за какво съдиш другите? Оказвала ли си се в грешка? 

Гледам да не съдя хората. Понякога, както на всеки нормален човек, ми се случва да се ядосам дали било докато шофирам, или пък на неадекватното поведение на някой. Случвало ми се е да избързвам със заключенията, но после признавам, ако съм сбъркала. 

Важно е човекът да е добър.

Не се интересувам как е облечен, каква музика слуша. Естествено това издава някаква информация за човека, но за мен най-важното е той да е добър, да не е лицемерен или завистлив.

Какво би казала на хората, които съдят преди да погледнат отвъд Инстаграм и Фейсбук? 

Бих им казала да гледат себе си и да не се влияят толкова от виртуални профили, които накрая на деня нямат никаква стойност. Качествата на човек не се определят от това как изглежда в медийното пространство.

Всеки трябва да гледа да развива себе си като личност по най-добрия начин.  

Spotted by Locals: Пола, Драгомир и Прея. 

Прея – лоши навици и добри парчета. 

Какво се случва в града?! Последвай ни в Instagram и разбери пръв.