Раздялата - тази малка вещица

Носи се нещо във въздуха, аромат на любов, миризма на секс, на желание, може би на чубрица? Не е ясно. Все едно какво по въздуха се пренася, чрез погледите се усеща, покрай чашката се разчупва и двама души събира. Щастливи и весело се реят заедно по нейните следи, но идва ден, в който сняг всичко заличава.

Раздялата винаги е забавна.

Пълна с разочарование, с усещането как си бил прецакан, как не си получил нещото, което заслужаваш повече, как си дал, но не си получил, как си бил измамен, подведен, подхлъзнат, как си сгрешил. Изоставил си, изоставен си.

Често хората режат директно. Край, сбогом, всичко приключи. Избираш да изтриеш цялото минало, все едно че не е било. От време на време се сещаш за хубавите времена, следвани от гадните спомени, после заспиваш.

Никога няма да мога да разбера хора, които си отрязват бившите половинки изцяло, които ги изрязват от живота си. Може би защото приятелството за мен е над раздялата. Това, че няма повече да правиш секс с някого, да си до него, да се топлите или изстудявате, не е причина да изтриеш всичко. За някои хора обаче е. Защо – нямам идея. Вероятно защото им се струва по-лесно, защото не искат да си напомнят какво е било, защото ги боли, криво им е, не знаят как да се държат, обърква ги. Защото…

Бил ли си с някого, този някой е значил нещо повече за теб. Бил е приятел, била е приятелка. Човек, с който си можел да споделяш. И после край. Точка. Ти не ми даде това, ти не направи онова.

Разбира се, има объркани хора, които в стремежа си да постигнат щастие и радост палят и горят по пътя си. За тях няма нищо важно освен собственото им благополучие. Готови са да скачат от стол на стол, да балансират на три, само и само да им е добре на тях, само и само да се чувстват цели и завършени. С кого или какво – все едно. Не съм ходил с такива хора, не зная. И приятели такива нямам.

Предполагам обаче, че подобни същества никой смислен човек не би държал до себе си. Дори за домашни любимци.

Зная за няколко души, плащали цената за сблъсъка с такива хора.

А останалите ? Останалите са си окей. Хора като теб и мен,  движени от стремежи, стремежи, които разбират или за които не са наясно, най-често и двете. Хора, които не са на същата страница като теб, не са на същата книга, дори и в същата библиотека не са. А ако са – езикът е чужд… Нормално, човешко. Няма да четем заедно повече, но защо да не рисуваме заедно? Разходка? Палачинки?

Отговор – неизвестен.

Отговор – предполагаем. Защото не искаш, защото си мислиш, че няма смисъл, защото никой не прави така, защото… Може и да си прав, може и да не си. Ти си знаеш.

Някой някога е бил специален за теб и ти за него. Цветове са се смесвали и допълвали. Това има значение, защото може да остане, да се съхрани и развие в нещо ново, различно, цветно. В приятелство от близкия вид. Стига да искате, защото един с желание не стига.

Или пък не. Защо? Истински приятели си имаш достатъчно, нали ? Все пак този човек е имал своя шанс, колко още? По-добре не. По-добре сбогом навеки и всеки по пътя си. Нали така завършват приказките – или заедно до гроб или не.

Пък и има смисъл да си single.