Няма път към опустошеното сърце

Майната му на сезона, розовото фламинго и банския, който не ти става. Омръзнало ти е от стереотипни схеми. Плейлистата в спотифай е антична и не я слушаш. Пакетираш багаж според DIY, за да не заема място.

  Запазваш си нещо за спане на югоизток и ще проверяваш истина ли е онова за солената вода, която пречиства. Драмата си я оставяш в София.

Само големият град може да понесе кафяво-сивата ти емоция.Джин с грейпфрути и много секс. Уикенд без разочарования.

Цъкнал си присъствие на няколко събития по баровете на плажа и твърдо си решил, че точно там ще отвориш новата страница. Загар и много лед, танцуващи на марсианска светлина (още вярваш в извънземните). Смучеш от проводници на споменоизтриващия еликсир. Ефирна рокля, която гали сетивата на мъжкия поглед и възбужда…въображението. Изсветлялата ти коса обожава зелените ти очи и предизвикват фурор в мъжките фантазии. Привличаш го. Знаеш как да „раздвижиш“ противо(по)сложния пол. Не се изненадваш, когато го усещаш зад гърба си.

И двамата сте имали нужда да се доближите един към друг. И двамата сте търсили страстта, пожарите и чужди устни с вкус на лайм… Точно така се получава обаче. Писано е, трябвало е, случило се е.

Ръцете му са по-силни, ужасяваш се при мисълта за сравнения. Различен е. Повтаряш си го няколко пъти. Гледа те право в очите. Какво ли намира в червените ти кръгове? Същото, което и ти. Спасение. Може би за първи път от хиляди се вглежда в нещо ново.Даваш му шанс, защото искаш да продължиш. Да стигнеш до края на себе си. Тук си напълно сигурна, че трябва да приключиш с четенето на романчета тип „евтината авантюра“.

Преплетени длани в синхрон с желание за предстояща буря. Роклята ти е безвъзвратно изгубена от вълните.

Някой го изпраща, за да се подиграе на чувството ти за самоконтрол. Дошъл е, за да взима. А ти вече няма какво да губиш.

Позволяваш му да те целува на местата… които бяха нечии. Позволяваш му да те разпилее и да изтръгне спомените, докато дава нов живот на измъчената ти душа. Пръстите му лекуват белези, лицето ти е осветено от нова усмивка.. неговата. Алкохолът се изпарява, превръщате се в цяло. Усещаш се жива… похот, енергия и той. Изгаряш миналото в името на уплашеното бъдеще…

Историята няма хепиенд, защото утрото е мъдро. Историята свършва с „нямам име“,  „завинаги си най-прекрасната ми лятна нощ“.

Прегръща те и голотата панически крещи. Няма как да се влюбиш в #onenightstand. Няма път към опустошеното ти сърце. Мисията ти е изпълнена. Тялото ти оцеля при допира му с друго.

Слънцето е красиво, морето се е успокоило и вече имаш желание за нов музикален рисърч. Намираш си телефона, определено са те търсили цяла нощ.Обличаш каквото е останало и си преговаряш обяснителните… Няколко пъти се разминаваш на косъм със „срещнах стари познати“, „тичах сутринта по плажа“ и „алкохолът ме приспа по пътя“.

И все пак колко време можеш да отричаш, че си тръгваш от себе си, за да се върнеш? Казват, че ако нещо се случи веднъж, то… не е задължително да се повтори, но ако се случи отново?

Още разсъждения по темата – секс за една вечер.