Рошав, солен и нахален

Август. Миг като вечност. Най-жадуваният и най-бързо отлитащият. Като химера. Като номад. Оазис сред пустинята на всяка година. Внезапна надежда за всичко, което не е било, а е трябвало да бъде. Като сън, в който нещо има да се случва и искаш да останеш. Горещината на лятото е обгърнала градовете и телата ни и е замъглила мозъците. Желания за праскови, за морски пръски, за любов. Из главите ни кръстосват позабравени мечти – смели, голи и с охлузени колена. И се реят като призраци неизказани желания от минали сезони.

Веят се рокли и коси, падат презрамки, падат звезди. А дните се топят като ледчета на слънце.

Август. Като спасителя в ръжта. Като спасители на плажа. Като спасение, дебнещо отвсякъде в света, който е голям. И нищо не е загубено. И нищо не е свършило без време. Сега е август. Сега е времето! Всички щастливи случайности са преплели пътища и валят предложения, билети, Купидонови стрели… Всички врати са отворени, всички посоки те мамят, всичко предстои. Всички спомени чакат да бъдат създадени. И докато се обърнеш, изтичат между пръстите ти като шепа пясък. Навсякъде спасители, само спасение няма.

Август. Като изневяра. Като любовна среща. Като гореща тъмна нощ.

Вмъква се на пръсти в стаята ти, разхвърля всичко, любов до лудост и на сутринта – раздяла. Пагубно, фатално, грубо. Август – нямаш право да го задържиш, но не спираш да го искаш. Навсякъде във всичко виждаш само него. Цяла година го мечтаеш, сега го имаш, утре го губиш. Винаги го губиш. Но любов ще има и любовници да няма даже.

Август. Като тост с шампанско. Като празник. Фойерверки, фестивали, звездопади… Танцуват даже въздухът по улиците. Всичко се движи. Всичко играе. Като фонтаните в града, като вълните, като лятна буря.

В стихията си е, в разгара си, удря те на място. Пиеш го на екс. Пиеш го дъно. Шот след шот и все искаш още. Всички хубави неща идват наведнъж. Дюшеш! 31 дни в рая. И още 334 да го оплакваш и да го очакваш.

Август. Като мит, който се разбива. Като просветление насред замайването. Като Ин и Ян, добро и зло, плюс и минус. Има ли по-хубав ден от 1 август и по-тъжен от 31? Всичко, което някога си искал, и всичко, което някога си губил, опаковано заедно. Август. Като за последно. Като болка. Като сбогом. Като празен плаж, фунийка от изяден сладолед, билет за връщане. Като прелюдия за есен, но не още. Още не!

Има още какво да ни даде и да ни вземе – Август, Негово величество.

Виж кое е добра компания на летните месеци.