Да си сам: присъда, благодат или просто период?

Светът е за двама. Ти, който стоиш на маса за един в ресторанта в петък вечер, си сбъркал планетата.

След като и най-безперспективният ти съученик от гимназията публикува снимки от сватбата си във Facebook и се отправи в дебрите на семейното щастие, единственото, което ти остава, е да се гръмнеш или просто да излезеш най-накрая с 35-годишния син на съседите на неговата първа среща. Освен това позволени са ти всички оплаквания, мрънкане и черногледи подмятания относно липсата на гадже. Всякакво паникьосване, безпаметни напивания по повода и преглед на любими породи котки, с които да прекараш остатъка от живота си, също е напълно в реда на нещата.

Сега му е времето да се тръшкаш, да страдаш и да проклинаш несправедливата съдба, задето даже братовчед ти в трети клас си има гадже, само ти – не.

Не! Не! И това е. Не ти се получи нито един от всички опити да влезеш във връзка, най-дългата от които продължи около месец. Излиза на срещи от интернет, на срещи с колеги, с приятели, с приятели на приятели, със случайни познати от фитнеса, свалки от барове и дори със служител от университетската библиотека, който се оказа луд фен на поп-фолка. Даде шанс на всички жаби, но нито принцове, нито принцеси наоколо. Любовта се оказа все нещо, което се случва на другите хора, а ти си просто абониран свидетел. Сам си беше, сам си и сам ще си останеш. “Тежко, тежко! Вино дайте!”

Или пък не.

Да си сам за известно време от живота си, пък било то и за неопределено дълъг период тип “вечност”, е може би неизбежно. Но вероятно има смисъл в това? И сега отвъд другата крайност, в която вдигаш парти по повода, самодоволно си пускаш една песен на Бийонсе и възхваляваш ергенския живот, просто не прави нищо.

Нито си първият, нито последният човек на земята, който ходи сам на кино, на театър, на море и навсякъде…

Вместо отчаяно гонене на каквото ти бяга и бягане от каквото те гони, просто спри да играеш. Възползвай се от времето, в което носиш отговорност само за себе си и не трябва да се съобразяваш с никого.

Може би това е смисълът да бъдем сами. Само насаме със себе си човек може да осъзнае живота си и това, което иска от него. Сега е времето, в което да си правиш равносметки, да си поставяш нови цели, да покоряваш планински върхове, да мечтаеш, да пътуваш из далечни континенти, да поемаш рискове и да опознаваш човека, който си. И вместо да се сравняваш непрестанно с познати и непознати и да се самосъжаляваш за това, че любовта все не идва, насочи се към всичко друго, което вече е дошло при теб. Можеш да напредваш в кариерата, да учиш езици, да ходиш на плуване или просто да си спиш до обяд в неделя. Дори и да не си даваш сметка, връзката с друг човек изисква време, което ти в момента имаш даром.

На плюс си, както и да го гледаме. Защото шансът любовта да нахълта всеки момент с все вратата си остава, а времето, с което разполагаш преди това, е бонус.

И не забравяй, че много рядко това, което се вижда отстрани, е това, което се случва в действителност.

Не защото “гроздето е кисело” и всички двойки си имат пререкания, а защото след “и заживели доволно и щастливо” има още много епизоди на възходи и падения. Но това не е в твоя дневен ред за момента, така че радвай се на самотата си сега и оцени ползите от нея.

Да си необвързан не е проклятие или благословия, а просто период от живота. “Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето…”

Пък и в крайна сметка, по-добре сам, отколкото с кофти половинка.