Вместо покани и билети това лято изхвърляме предразсъдъци

Преди няколко седмици ме поканиха на театър. Извън сезона. В един от най-слънчевите и парко-примамливи дни група ентусиазирани непрофесионални актьори играеха постановка на закрито. Не отказах само защото реакциите ми бяха забавени от жегата и от три пина колади.

И добре, че не го направих, защото щях да пропусна най-забавните, смислени и зареждащи два часа от лятото.

Като повечето нормални хора, вероятно и теб те свива стомахът, щом чуеш:“Ей, един приятел пее/свири/води stand-up comedy шоу в никому неизвестен бар! Ходи ли ти се?”. Ама, разбира се, че не ти се ходи. Как изобщо му е минало през акъла на тоя човек?

Все пак недоверието към новостите е институция, произвела основополагащи културни феномени.Без нея нямаше да се наслаждаваме набезбройните еднотипни филми на Marvel и нежната досада, наречена поп музика, която ни дебне на всеки ъгъл. От мола през гарата до автосервиза.

Уют и сигурност, скука и мохито – девизът на летата ни от зората на забавленията.

И този сезон повечето от нас ще повтарят познати дестинации, а след това ще си дадат тържествен обет, че догодина вече ще разнообразят. Проблемът с догодина обаче е, че тя никога не настъпва.

Лятото не е само шезлонг, залез и надуваемо розово фламинго. То не се изчерпва с добрия стар коктейл в жегите и новия Game of Thrones в дъжда.

Любимите ни спомени идват от лайфове на непознати групи, пътувания до непретенциозни дестинации и спонтанни прояви на добрина към непознати. Точно както най-хубавите приятелства започват със случайна среща.

По време на една такава случайна среща 1000mods завинаги запълниха дупката в сърцето ми, образувана от множеството еднакви концерти на класически рок динозаври. По подобен начин открих и голямата си лятна любов – Jaya the Cat.

Рискувай и ти. Вариантите да поплуваш в морето от спонтанност са безброй. В повечето случаи дори не се налага да ги търсиш на екзотични места. Не е нужно да се превръщаш в копие на Джим Кери от Yes, Man! Достатъчно е просто да кажеш “Да” на едно-две свежи предложения от приятели.

Изненадай себе си. Стани доброволец за някой уикенд, в който нямаш планове. Отиди до онова родопско село, което отлагаш от 4 години.

Пробвай как е на палатки най-накрая. Ще видиш, че не е чак толкова страшно, стига да си вземеш плътни дрехи и стабилна компания. Разгони съмненията с ръка, така както правиш с комарите.

Все пак най-силните емоции си остават награда за малцината, дръзнали да зарежат предразсъдъците. Няма нищо по-сладко от постепенното преливане на скептичната ти физиономия в нещо, наподобяващо бегла усмивка, последвана от бясна еуфория. Затова си забрани изречението “Още от същото, моля”и се гмурни в дълбокото. Току-виж си открил скрито съкровище.

Дай си шанс с едно от тези събития…