Жените, които са трудни за разбиране, са още по-трудни за изоставяне. Те си тръгват сами

Пет секунди. Толкова ти трябвало, за да разбереш дали двама влюбени се разбират, или преиграват. Тази категоричност ми пасваше идеално на ината. После оставихме хороскопа за съвместимост на всички останали, които не разбират, че са един за друг, от езика на тялото. Разбирахме се дори тогава, когато светът не искаше да ни разбере и размазваше мечтите ни.

Криехме надеждите под завивката, докато топлихме телата си едно в друго. Така неусетно се ражда любовта и също толкова неусетно с нея умира разбирателството.

Дали защото ти се влюби в някоя друга, за която ме помисли, дали защото аз търсих бунтар, който приех за свой щит и изведнъж той отправи стрели към мен. Точно когато спрях да се пазя, защото вярвах, че ще ме опазиш от себе си даже.

Гледаш ме по начин, който завърта света в границите на стомаха ми, но думите ни се разминават в пространството. Блъскат се в стените около нас, както аз блъскам с ярост вратата на излизане от стаята. Ти не разбираш какво искам, аз не знам какво чуваш. Любовта е отражение на характерите ни. Нашите се оказаха тежки и я задъхват, а нас задушават.

Търся грешките в себе си, както вярно куче гледа виновно, след като е направило пакост. Променям начините, по които се отнасям към теб, за да видя нови резултати. В отношенията е така – трябва да дадеш, за да получиш, и не се отказваш лесно, защото пътища много още преди да се обърне колата. Ние в кола не сме се качвали, а бяхме двама хванати за ръка, вярващи боси и откриващи път към щастието, но изведнъж езикът се превърна в отживелица.

Няма да крещя повече, няма да плача, няма да те прогонвам и после да те връщам с онези съобщения, които те карат да заровиш глава в скута ми. Тих, смирен, мой. Това не е разбирателство, а умора, която ни помага за момент да се отклоним от неизбежното.

Има ли значение колко се обичаме, когато не се разбираме?

Страхът, че ще ме накараш да се съмнявам как друг ме разбира по-добре, е на крачка разстояние от вярата, че друг ще ме докосва по-добре.

Приемам любовта в нейната цялост, но не и когато ме чупи на две. Няма жена, която иска, ако я попитат „Обичаш ли го?“, да отговаря с „Обичам себе си първо“, но теб ли да разбирам или себе си първо?

Мислиш ли, че има жена, която стои там, където нямат време да я разберат. Няма да се превърна в такава. Глупаво е да сменяш темата, защото отговори не искаш да търсиш. Дразни ме, когато телефонните ни разговори са кратки, защото сме прекалено предпазливи да не започне някой нов скандал. Тежи ми, че говориш върху думите ми и продължаваш изреченията с грешни заключения, млъкваш, когато не трябва. Дори в мълчанието си не се разбираме.

Готова съм да си тръгна, достатъчно време объркваш нашето темпо. Спираш, тръгваш рязко, губиш синхрон, а двама души без общ смисъл могат да се нарекат само по един начин – изгубени.

Толкова пъти пропускаш желанията ми, но не ме напускаш наистина. Знаеш ли, минавала съм оттук и не си бях купувала билети пак до дестинация „раздяла“. Жените ги усещаме тези неща. Остави ме да тръгна неразбрана и влюбена, защото да загубя любовта си мога, но да се откажа от себе си – не. Мога и сама, а ако ти не можеш, ще ме намериш отново и всичко ще започнем от начало. От там, където под завивките тялото ни ставаше едно, когато разбирахме другия, преди да ценим само любовта, която си създадохме. Не си ли науча урока? Жените, които са трудни за разбиране, са още по-трудни за изоставяне. Те си тръгват сами.

А ти знаеш ли, че жените трудни за обичане, са още по-трудни за забравяне?