Зарежи вкуса, виж колко е розово!

В средата на 90-те „Аеросмит“ разтърсиха света с парчето Pink, а Стивън Тейлър възпя розовия цвят като символ на страстта и последен писък на модата. В онези години повечето хора вероятно са асоциирали думата “розови”с “очила”, а по-разкрепостените – и с “филми”.

Днес обаче Инстаграм прелива от снимки на розови храни и ресторанти. Розови маси, розови покривки, розови чинии. Розови палачинки, розов бургер, тост с розов кашкавал и розов джин с тоник, в който да удавиш възмущението, в случай че всичко това ти дойде до гуша.

Цялата тази креативната лудост се нарича Millennial Pink и постепенно, сякаш на шега си проправи път към сърцата, умовете и смартфоните ни.

Дори „Старбъкс“ – ветераните в продажбите на напитки, предназначени за снимка, пуснаха на пазара т.нар. фрапучино за еднорози, което е оцветено в пастелни тонове.

Нахалната млада тенденция не робува на униформи и се появяват в най-различни оттенъци. Ако разгледаш цветовия спектър на #millenialpink (известен още като #tumblrpink и #scandipink), ще откриеш, че в редиците му влизат множество нюанси – от бонбонено розово и прасковено до “розов кварц”, който беше определен за цвят на 2016-а от Pantone.

И макар че цветовете на годината рядко ни вълнуват повече от един сезон, тази мода е нещо напълно различно. Родена и отрасла в Ню Йорк, тя изобщо не смята да напуска нито модната, нито кулинарната сцена.

Разбира се, в случая става дума най-вече за маркетинг. Дизайнът на храната и декорацията в заведенията са ключовите съставки, но вкусът на ястията остава на заден план. Това ни кара да се чудим дали вниманието към детайла ни прави по-стилни, или пък просто сме изместили фокуса от съдържанието към външния вид и сме поели стръмно ски спускане по склона на безкрайното позьорство.

И все пак малко магия и приказна атмосфера винаги са добре дошли в натовареното ни ежедневие.

Особено когато награждаваме себе си, вместо да се опитваме да впечатлим другите.

Достатъчно е просто да оставим телефона настрана, да си сипем чаша розе и да изгледаме някой филм. Например свежия “Гранд хотел Будапеща” на Уес Андерсън, чиято стилистика също е издържана в розовата гама. Хрупането на розови пуканки пред екрана е изцяло по желание.

End или Trend…? Ти решаваш.