Говорим си с Мирослава Янакиева и Ангел Василев - хората зад вкусния проект

MIAM са на година и половина и вече намериха своето място в софийските кулинарни среди. Много елегантно те декларираха присъствието си с добре изглеждаща и свежа храна на редица събития и ни завъртяха главите с мини хапчици, които директно ни отпратиха във вкусовия космос. Те са Мирослава Янакиева и Ангел Василев, симпатични енту­сиасти, които предлагат персонализирани услуги в сферата на храненето. И не, това не е кетъринг, това са MIAM.

Как започна аферата ви с храната?
М: Преди години реших, че макар и „на възраст“, искам да правя нещо различно. Беше дошло време за тотален суич и работата беше нещото, което най-лесно можеше да променя. Преди това не съм готвила много, но винаги съм имала вкус за нещата. Може би е някакъв талант, който съм наследила от майка ми и развих в HRC Culinary Academy, където се запознахме с Ангел.

А: Аз завърши ТОХ-а на „Сливница“, ходех по състезания, печелил съм част от тях, готвенето е нещото, което винаги съм харесвал.

И всъщност най-голямата ми тръпка е не самото създаване на храната, а целият процес, голямата кухня, енергията, която има в нея.

Това е, което ме е мотивирало през годините. От друга страна, когато си част от нечия кухня – след известно време осъзнаваш, че следваш чужди норми и рядко си идеолог. Защото готварството е креативно, когато ти го създаваш. И така, докато бях на стаж в Щатите, мислейки си всички тези неща, реших, че спирам с готвенето. Но тогава Мира ми се обади с идеята за MIAM и аз реших да приема предизвикателството като такова, което ще ни помогне да се развием и като хора.

С днешна дата MIAM това, което си представяхте тогава ли е?
Движим се в пътя, въпреки че е неизбежно да не се отклоняваме, защото пазарът го изисква понякога. Първоначалната ни идея беше да правим персонални вечери и много pop-up събития с авторска кухня, но с днешна дата събитията не са толкова, колкото ни се искаше.

От какво се вдъхновявате за храната си?
М: Най-много от продуктите. Също така от техните цветове. Много експериментираме и дори когато не ни се получи, гледаме да оползотворяваме храната. Примерно, ако ни останат пюрета, след това правим чипс от тях. Най-хубавите ни неща са станали, когато сме провалили нещо и от него сме направили друго.

Имате ли си любим продукт?
М: В момента съм на вълна „нори“, това е едно водорасло, което аз много обичам. Успява да измами вкуса по странен начин.

А: Предпочитанията ни се изменят постоянно. Зимата много обичаме ферментирали храни и киселия им нюанс.

М: Вкусът се възпитава, така че дори и най-странните неща в някакъв момент могат да ти станат вкусни и любими, стига да ги консумираш достатъчно много пъти в правилната обстановка и атмосфера.

А в световен мащаб какви са тенденциите в готвенето?
А: Молекулярната кухня отстъпва пред опростяването. Популацията на хората става по-голяма, хората замърсяват много повече и това е причината дори и храната да гледа към по-устойчиво бъдеще.

Хората започват да се обръщат назад към забравени култури, към неща, които са истински и с максимално запазен вкус. Корените са едно от тях, както и много други растения, които за изненада на всички са ядливи.

М: Да, аз нямам търпение да си набера глухарчета.

Говорите като неядящи месо, в този ред на мисли – какво е отношението ви към различните режими?
М: Аз съм много толерантна, това в световен мащаб не е нещо специално. Менютата в добрите ресторанти са разработени за различни режими на хранене.

А: Аз съм против всякакви крайности. Баба ми не е избягвала глутен и е живяла до 93. Всичко е в баланса. Баба ми е яла не повече от веднъж в седмицата месо, не е била вегетарианка, просто навремето хората са се хранили по малко и с важните неща.

Как MIAM ще достигнете до повече хора тази година?
Това е идея, по която работим. Скоро се надяваме да си отворим наше място, на което да можем да посрещаме приятели и да им предаваме нашето виждане за храната.

Новитe вкусни, секси, секси, секси символи са тук.