Защо така не ти вярвам, бе?

Нищо не разбирам. Нали мъжете не обичали да ги притискат? А ти, какво? Да не би да си различен. Не ти вярвам бе… нали те намерих в бара. Едвам ме прегръщаше, пиянските ти ръце уж неволно ме попипваха на места строго забранени. Нали бяхме пияни, неразумни и не искахме нищо, нали на плажа ми каза, че ти си такъв „ машина за смях и оргазми“? Нали ме намрази, като не ти дадох да спиш при мен? Нали крещеше и сутринта ме събуди в 7 часа да си ходим към София? Нали не ми говореше в колата, нали бяхме само приятели.

      – Как няма да ми се обадиш една седмица, ако беше друга, щеше да спи пред вратата?

Не спираше, телефонът ми те ненавиждаше. Обясняваше ми всевъзможни тъпотии. На рождения ти ден се напи и въпреки че се бях извинила с отсъствие, не се сдържа. Обади ми се да ми кажеш, как ми слагаш Х-са, как, ако не дойда, никога няма да ми проговориш, как всичките ти приятели били там, само мен ме нямало, как тва е шибано уважение към някой, на когото държиш… Ама аз не знаех държа ли… не държа ли. Познавах те от 2 – 3 години, виждахме се само когато идвах у вас, за да пия на аванта, апартаментът ти беше свърталище на алкохолици, имаше повече бутилки концентрат, отколкото в нонстопа пред блока. Ходехме по дискотеки и се правехме „красиви“, после всеки си се прибираше поотделно… с някой друг. Кво ти стана, със сигурност не исках да бъда на мястото на някоя от бара.

Дойдох… Имаше толкова много хора, че едвам те открих. Подмина ме… ей така дори без здрасти.  Добре, че някакво момче привидно пияно, почна да ми налива алкохол и ме заговори. Взех си водката и излязох на терасата. За късмет тоя ме последва. За нещастие и ти си вървял след нас… и баааам  все едно някаква извънземна сила ме сграбчи и ме изхвърли на спалнята.

КАК МОЖЕ ДА МЕ ДРАЗНИШ ТОЛКОВА МНОГО, когато си тук, когато мълчиш, когато те искам, когато те нямам, защо??

Изчуках те брутално. Изобщо не ме интересуваше, че в другата стая имаше хора. Толкова много пъти бях чувала, какво ще ми се случи, ако си легна до теб, че реших да не рискувам. Събличах те, сякаш беше жизненоважно да си гол, забивах нокти, късах месо, хвърлях чаши… гледах те и знаех, че се случва нещо за първи път… дори да е пореден. Полудях, тия тела сякаш бяха  чужди, друг ги контролираше. Търсели са се толкова дълго, а са били толкова близо. Не знаех ти ли си , друг ли е, кой е ? Целували са ме толкова пъти, а чак сега го усещам. Бедрата ми бяха създадени да прилепват идеално за твоите. Как не бях забелязала досега? Ръцете ти бяха толкова сигурни какво правят, че си помислих дали това наистина е  първият ни път? Жените обикновено губят девствеността си два пъти ! С тебе се загубих цялата…

Заспах, знаех, че съм направила най-голямата грешка в живота си, но заспах. Репертоарът ти ми беше ясен, на сутринта „трябваше да бъда мъж“ и без никакви въпроси.

Нищо не разбирам. Нали мъжете не обичали да ги притискат? Откога това, че ходя сама по дискотеки, се  превърна в проблем?  Откога това, че не съм се обадила днес, е повод за скандал?

Откога е задължително да те целувам за лека нощ и сутрин да те гушкам? Нали ти беше човекът, който ясно ми заяви, че не си във връзка?

Откога почнахме да гледаме мачове заедно и да сменям чаршафите? Как изведнъж мълчанието ти се превърна в най-голямата болка. Защо алкохолът вече не ме забавлява? Как така вече знаеш за мен повече, отколкото трябва? 

Нищо не разбирам. Бившите ти ми запалиха ушите от мили поздрави за мама. Приятелите ни ни намразиха, все сме си били само двама. Трябва ли да се правя, че не живея в рая?

Няма да си тръгна… няма да помръдна и на сантиметър… Не и докато сутрин ставаш и още сънен обуваш моите чорапи, не и докато ми правиш чай, защото през нощта съм кихнала, НЕ НЕ И НЕ… докато постоянно ме дебнеш и ме връхлиташ с целувки. Какво от това, че преди сме били (с)други?

Колкото и да не те разбирам… просто ще остана…

Идва ред на една модерна приказка за равенството между половете.