Неволите покрай ТЕЦ-а

Не знам дали ти e направилo впечатление, но тия дни настъпи неформалният край на света. Когато си мислиш, че по-лошо не може да стане, спряха топлата вода на половин София. Последната една седмица беше трудна и изтощителна за мен и затова реших да ти споделя какво преживях.

По план понеделник щеше да е горещ и страстен, но от ТЕЦ  „София-изток” решиха, че и тази вечер не ми се пада да правя секс.

Ех, веднъж и на мен в тоя живот да ми се случи да поканя момиче да дойде вкъщи и като никога тя да вземе да се съгласи и то видиш ли, няма топла вода…

Хора като мен, правили секс повече от веднъж, но по-малко от 3 пъти, знаят, че общият душ след е закон. В този ред на мисли аз не исках да нарушавам закона, докато бях още на пробация, и затова пак не топнах чушката. Като спасителен вариант ми се въртеше да приложа патентованото изобретение на един приятел, т.нар. френски душ, за който се искат само две пакетчета мокри кърпички, антибактериална нагласа и ставаш чист и дезинфекциран за секунди. Не върви обаче да поканиш момиче и да й кажеш, че няма топла вода, но ако иска, може да се забърше с няколко интимни салфетки. Отчаяните времена изискват отчаяни мерки, но дори и аз не бях толкова отчаян. През последните 7 години научих, че човек може да си прекарва добре и без секс. Пускам си телевизора. Дават „Като две капки вода”. Е, сериозно ли? Тия капки няма ли как да ги стоплим, колкото да стигнат за едно душче? Но можеше и по-зле да е, можеше да са направили платено „Черешката на тортата“, защото все пак тортата си е торта, ама черешите са си с пари. Реших все пак да се пробвам и да се подмия със студена водица. Усещането беше толкова неприятно, че побягнах и си легнах направо, както бях насапунисан.

Във вторник получих оферта да се разнообразя, като отида на лайф на Графа. Там се запознах с едно момиче. Помолих я да ми разкаже нещо за себе си и тя ми вика: “Имам санбернар“. Отвърнах й: „Това лекува ли се?“. Попита ме леко троснато: „Ти да не си взимал нещо?“, а аз отговорих: „Да, точно днеска взех заплата“. Сбръчка вежди и си тръгна, явно имаше тежка форма на санбернар.

Уж дойдох да се разтоваря, а не щеш ли – Влади като запя: „Безумно искам те“, и нещо отвътре ме човръкна, че чак си рекох: „Бате, я вземи си ходи, че тоя не е ясно кво още ще си поиска!

Ходи си, да не стане беля“. Прибрах се у дома, където сексът е табу, а водата все така студена като чувствата ми към Графа. На сутринта също не ми бе леко. Припаднах от кръвозагуба, докато се бръснех, но за това друг път.

По-късно в сряда се очовечих малко и се метнах до банката, решен да прекратя безполовия си живот, като изтегля един бърз потребителски кредит. Служителят ме пита в какво възнамерявам да инвестирам, а аз отговорих: „Търся си симпатично момиче за топла връзка, но нямам бойлер, разбирате ли ме?“. Отказаха ми. Дори в банката не те броят за жив, ако нямаш топла вода. А там трудно връщат по принцип.

Мислех четвъртък да го запазя за себе си, но знаех, че ще усетиш липсата му в хрониката ми. Все пак това е четвъртият ден поред, в който не ти се работи. И така, не издържах и се метнах до баня „Мадара“ да направя 5 дължини и да си тегля едно душче. Оказа се, че процентът на младите хора, които посещават къпалнята, клони към 0, а някои от по-възрастните й посетители може би идваха там за последен път. Поговорихме си с бай Стоил за простати, простотии и жени и си бих камшика. Учудващо, но се оказа, че дори той е правил секс по-скоро от мен. Респект!

Дойде петък, а с него и уикендът. Това са дните за мърсуване, а най-мръсното, до което се докоснах, бяха пешкирите в „Мадара“.

Качих се до горния етаж, за да попитам комшийката дали знае кога най-накрая ще пуснат водата. Наболите по краката й косми издаваха, че и на нея не й е било леко тия дни.

Нова седмица е, нов понеделник. От чешмата потича топла вода, а аз пускам есемес с позив „Миличка, искаш ли да те черпя едно мартини с черешка у нас?“. Тази история има своя хепиенд. Всичко е добре, когато свършва добре, а най-добре, когато е в устата.

А ако е за една вечер само?