Сияние на жена и други вълнения

Преди няколко месеца бях на рожден ден и  ми се наложи да говоря на тема „Коя е последната книга, която си прочел“. Не обичам да коментирам книги, автори и „послания за бъдещите поколения“, но бях притисната. Последната ми книга беше „Терзанията на цар Соломон“. Получих  погледи тип „не знам за какво говори“, „никога не съм чел нищо на Ромен Гари“.

И след преравянето на статиите за този мистик се спрях на „Сияние на жена“. Имах късмет да си сваля книгата от един наш сайт (няколко дни по-късно я бяха изтрили). Разпечатах си я и започнах.

Няма какво да увъртам, книгата е безкрайно любовна, имах чувството, че хартията беше пропита от емоциите, които главният герой изпитва (пък хартията си е стандартната – 80 г, А4). Подреждаше думите абсолютно разбираемо, само дето понякога ми се налагаше да се връщам и да препрочитам.

Исках да запомням изреченията му. Защо в училище ме караха да уча стихотворения наизуст, а никога не и Гари?

Много непринуден, лек изказ. Мъж обича жена и жената го обича. Посвещават живота си един на друг. Гари намира най-подходящите сравнения за сливането на двама в едно. Но не оставя никакъв розов привкус, защото много скоро обяснява, че жената ще умре, а мъжът ще се опита да намери сиянието й дори в лицето на друга. Възможно ли е?

 „Нямах и най-малката възможност да се отърва сам и причината бе съвсем проста: прекалено много бях обичал, за да съм все още способен да живея от само себе си. Това бе абсолютна, органична невъзможност и всичко, което ме правеше мъж, бе у една жена.“

„Има толкова мъже и жени, които се пропускат! Какво ли става с тях? От какво живеят? Ужасно несправедливо е. Мисля си, че ако не те познавах, щях да прекарам живота си да те мразя.“

Смисълът на живота има вкус на устни.

    – Обсебваща ли съм? – Ужасно. Когато не си тук.

Веднъж един приятел ме попита за какво си мечтая и аз му отговорих, че искам да ме обичат така, както може само Ромен Гари.

Нужно ли е да ви казвам с каква скорост се изстрелях към книжарницата, за да си набавя още малко от тая магия.

    – Няма цяла вечер да си говорим за цар Соломон, Жано. Той е един стар мъж, малко особняк и много нещастен. Сам ми призна, че нощем става, за да вдига телефона. Прекарва по три-четири часа всяка нощ, заслушан в чуждите нещастия. Тя, нуждата, все нощем ни наляга. А аз, която бих могла да му помогна, по същото време съм на другия край на Париж. А кажи ми ти разбираш ли нещо?

   – Мисля си, че не ще да се събере с вас, защото го е страх да не ви загуби. Оня ден по същите причини не си купи едно куче. Стоицизмът го изисква. Вижте в речника. Стоицизмът е, когато толкова те е страх да не загубиш всичко, че нарочно го губиш отнапред, за да не те е страх. На това му викат терзания, госпожице Кора, или както се казва – сговняване.“

Това прочетох на гърба на следващата ми книга.

„Терзанията на цар Соломон“ – цар Соломон всъщност е цар на панталона, който преди войната е шиел… и така натрупва състояние.

И той се е влюбил (има ли хора, които са успели да прескочат тоя луфт на любовта). Влюбва се в не чак толкова известна и харесвана певица. И я обича през целия си живот. Но най-важното не е колко дълго е продължило, а колко невъзможно е било да не продължи. През последните години от живота си този истински цар освен богат и силно аристократичен, влюбен до безумие в жена, която го е предала, среща интересен млад, крайно философски настроен мъж, който се заема с мисията да сложи нещата в ред (нещата на цар Соломон). За да бъде сигурен в точното значение на думите, младежът прекарва сума време в книжарниците, ровейки в тълковните речници. (Тук разбрах, че си имам гадже, проверявайки значението на думата в един речник.)

Сега чета „ Нататък билетът не важи“.

Понякога се страхувам от момента, в който ще съм прочела всичко, написано от него. Нали го знаете онова чувство на ненаситност. Това оставя Гари след себе си, все едно си бил на концерт и дереш гърло за „бис“.

Книга, нареждаща пъзела от социалните мрежи.